О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
Гр. С., 22.02. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 16.11.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д.№ 1111/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на В. Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 886 от 20.11.2015 г. по в. т. д. № 1081/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1711 от 09.04.2015 г., постановено по гр. д. № 5352/2013 г. по описа на Варненския районен съд, 41 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД против Д. ТРАНС Е. [населено място], за осъждане на ответника да му заплати сумата 22 921.02 лв. – дължимо възнаграждение за приета работа /услуги с багер за периода от 27.10.2010 г. до 27.11.2010 г. на обект “Търговски комплекс Извора”, КК Златни пясъци/, както и сумата 2 844.75 лв. – лихва за забава до предявяване на иска за главницата.
В жалбата се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалния закон, довели до непопълване на делото с допустими доказателства, като по този начин е възпрепятствана защитата на касатора. Също така се сочат допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли се решението да бъде отменено, като алтернативно делото се реши по същество, чрез уважаване на исковете, или се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се формулират следните въпроси: 1/ Допустимо ли е въззивният съд да отхвърли искане на страната за допълнителна задача на вещите лица, като единствен мотив е забавянето на процеса и пренебрегване на обстоятелството, че това е единственият способ за доказване твърденията на ищеца, вменени му и като доказателствена тежест от първоинстанционния съд, при допуснати съществени процесуални нарушения, констатирани от въззивния съд; 2/ Каква е доказателствената сила на електронна кореспонденция, разменена между страните, като следва ли да се приложи нормата на чл.292 ТЗ. Следва ли с оглед развитието на технологиите разменена между страните ел. кореспонденция да се приеме като документ, равнозначен на документ, саморъчно съставен от страните на хартиен носител; 3/ Допустимо ли е на основание чл.161 ГПК създадените пречки за събиране на допуснати доказателства да послужат за изграждане на доказателствени изводи на съда и да бъдат част от тази верига на косвени доказателствени средства.
Поддържа се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл.280 ал. 1 т.1 /в.1/, т.3 /в.2/ и т.2 /в.3/ от ГПК.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с отделни писмени отговори излага доводи за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните, относими към производството по чл.288 ГПК, както и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.
Решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на така предявените искови претенции са, че ищецът не е успял да докаже обем и стойност на извършени и приети СМР в размер, по-голям от признатия от ответника, включително и след събирането на доказателства във въззивната инстанция, с оглед на което съдът на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите в обжалваното първоинстанционно решение. Първоинстанционният съд, след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, е приел следното: За извършените работи ищецът е издал фактури на стойност 40 630.02 лв., но поради липса на съгласие по количествата СМР от страна на ответника – възложител и в резултат на водени преговори, ищецът е анулирал същите и вместо тях на 21.02.2011 г. е издал фактура за 18 128.16 лв. с основание – СМР по протоколи, без друга индивидуализация. Задължението по горната фактура е погасено чрез прихващане със Споразумение от 31.03.2011 г. /установяващо разликата между насрещните вземания и задължения на страните към този момент/. Съдът обосновано е приел, че посочената фактура е за цялото вземане на ищеца по извършването на процесните СМР, а не обективира частично вземане за дължимото възнаграждение, предвид липсата на подобно отразяване в нея. В този смисъл е счел за неоснователни твърденията на ищеца, че тя касае само част от периода и част от извършените през него услуги. Съдът се е позовал допълнително както на анулираните фактури, заменени с последната, така и на споразумението между страните /с характер на установителен договор по смисъла на ЗЗД/, което следва по време издаването на горната фактура и в което не са посочени други съществуващи вземания на ищеца. Съдът е приел, че горните изводи не се опровергават от заключението по проведената комплексна счетоводно-техническа експертиза, съответно обсъдена.
Настоящият съдебен състав, с оглед указанията по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва ясно и точно да формулира материално- или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и обуславя постановения от него краен резултат, но не и правилността на решението, с оглед конкретните данни по делото. При наличие на правен въпрос, отговарящ на критериите на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът следва да докаже и че той попада в някоя от изрично посочените в същата норма хипотези: разрешен е в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, разрешава се противоречиво от различните съдилища /т.2/, или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Видно от мотивите на съдебните актове, в тях не е обсъждана електронната документация, разменена между страните и приложена към исковата молба, а доколко съдът е бил длъжен да я коментира, е правен въпрос, който не се поставя от страна на касатора. Поради това, въпросът относно доказателствената сила на електронните документи не е обусловил решаващата воля на съда и не може да бъде квалифициран като такъв от значение за изхода по конкретното дело, с оглед общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Въпросът дали съдът “допустимо” е отказал назначаване на допълнителна експертиза е поставен некоректно, а и може да бъде свързан единствено с правилността на обжалвания съдебен акт. Този отказ е мотивиран от извършената от съда конкретна преценка, изразена в протоколно определение от 20.10.2015 г., дали е възможно подобна допълнителна задача да бъде резултатно изпълнена. Следователно, въпросът има фактически, а не правен характер, и също не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Третият въпрос е относно приложението на чл.161 ГПК, макар и твърде неясно формулиран. Нормата визира една процесуалноправна възможност /а не задължение/ на съда да приеме за доказани фактите, за които едната от страните създава пречки по събиране на доказателствата, които ги установяват. Тази възможност се упражнява с оглед конкретните обстоятелства по делото – т.е. отново след извършване на фактическа, а не правна преценка. Ето защо и по последния въпрос липсва съответствие с общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба за разглеждане. Освен това, доколкото приложението на чл.161 ГПК зависи от обстоятелствата по всяко отделно дело, посочената от касатора съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не доказва и противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата, като допълнително поддържано основание за допускане на исканото обжалване.
По изложените съображения, достъпът до касация следва да бъде отречен.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 886 от 20.11.2015 г. по в. т. д. № 1081/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: