1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 13.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2316 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Арсенов Г., Бона Д. Г., И. И. И. и А. А. Г. чрез процесуалния представител адвокат Д. Й. срещу решение № 792 от 3. 04. 2018 г. по гр. д. № 4162/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частите, в които след частична отмяна и потвърждаване на решение от 16. 02. 2017 г. по гр. д. № 11950/2015 г на Софийски градски съд предявените от касаторите срещу „Дженерали Застраховане“ АД искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. П. Г. при ПТП на 12. 07. 2014 г. са отхвърлени за разликите над 80 000 лв. до 150 000 лв. за ищците П. Арсенов Г. и Бона Д. Г., за разликата над 93 333 до 150 000 лв. за ищцата И. И. И. и за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. за А. А. Г., както и в частите, с които е ангажирана отговорността им за разноски.
С влязло в сила определение № 271 от 18. 12. 2018 г. производството по т. д. № 2316/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е прекратено в частта по подадената от И. И. И. и А. А. Г., представляван от своята майка и законен представител И. И. И., касационна жалба срещу решение по гр. д. № 4162/2017 г. на САС поради оттегляне на жалбата.
Като съобрази десезирането на съда в посочената част, настоящият състав прие следното:
Касаторите П. Арсенов Г. и Бона Д. Г. поддържат в касационната жалба, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочат, че при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като присъдените им обезщетения се явявали несправедливи и несъответстващи на реално претърпените от тях болки и страдания. Изтъкват, че съдът неправилно е приел, че е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, евентуално – че този принос неправилно е определен на 1/3. Молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваните от тях части и исковете им по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да бъдат уважени в предявените размери от по 150 000 лв. Претендират присъждането на разноски.
Допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Дженерали застраховане“ АД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното.
Касационната жалба на П. Арсенов Г. и Бона Д. Г. е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови въззивното решение в обжалваните от касаторите П. Г. и Бона Г. части, Софийски апелативен съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане с оглед влязлата в сила присъда срещу делинквента С. И. Г. и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ следва да се ангажира отговорността на застрахователя за причинените на тези ищци вреди от смъртта на сина им А. П. Г. при ПТП на 12. 07. 2014 г. Произнасянето на въззивния съд се е съсредоточило в определените от подадените въззивни жалби от страните спорни въпроси досежно размера на обезщетенията за неимуществени вреди и дали е налице принос на пострадалия в повече от определения от първоинстанционния съд – 1/3.
Въззивният съд е приел, че справедливите по чл. 52 ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците П. Г. и Бона Г. неимуществени вреди възлизат на 120 000 лв. При определяне на размера на обезщетенията е съобразил близките семейни връзки на ищците с починалия им син, възрастта на ищците и починалия и обстоятелството, че П. Г. и Бона Г. са изгубили сина си в момент, когато тепърва ще разчитат на емоционалната и финансовата му подкрепа. Същевременно въззивният съд е отчел, че починалият и родителите му са живели в отделни домакинства, че последните имат друго дете и внук – син на починалия и че увреждането е настъпило през 2014 г.
Въззивният съд е заключил, че така определените обезщетения подлежат на намаляване с 1/3 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съответно на ищците П. Г. и Бона Г. се дължат обезщетения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ в размер на по 80 000 лв. с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалия при ПТП А. Г.. Преценил е като неоснователно възражението на ответника за по-голям принос на починалия и е изтъкнал, че не може да се приеме, че виновният за ПТП водач, осъден с влязла в сила присъда, и пострадалият са допринесли за произшествието в равна степен, в какъвто смисъл са били доводите на застрахователя. В решението е отразено, че действително, ако пострадалият е карал с по-ниска скорост и с поставен предпазен колан, можело да се избегнат тежките телесни увреждания, довели до смъртта му, но следва да бъде съобразено отнемането на предимството му от страна на делинквента.
Касаторите П. Г. и Бона Г. поставят в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за изхода на делото въпросите: „1. Следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка гражданска отговорност?; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? и 3. за намаляване на обезщетението съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случай, че не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат.“ Поддържат, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като формулираните въпроси са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВС и ВКС, а именно с решение № 254 от 29. 01. 2013 г. на ВКС по т. д. № 32/2012 г., II т. о., решение № 10 от 8. 02. 2018 г. на ВКС по гр. д. № 1600/2017 г., III г. о., решение № 212 от 11. 01. 2018 г. на ВКС по т. д. № 738/2017 г., II т. о. и решение № 182 от 31. 01. 2018 г. на ВКС по т. д. № 187/2017 г., II т. о. – по въпроса по т. 1, с ППВС № 4/1968 г. и с цитираните решения – по въпроса по т. 2 и с ППВС № 17/1963 г. – по въпроса по т. 3. В изложението на основанията за достъп до касация се поддържа, че атакуваното решение е очевидно неправилно, тъй като е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика по отношение на преценката на съда за размера на неимуществените вреди на ищците П. и Бона Г. и на приетото съпричиняване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните в т. 1 и т. 2 въпроси касаят приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и са относими към предмета на конкретния спор по искове на касаторите П. Г. и Бона Г. по 226, ал. 1 КЗ /отм./, но не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. В постановлението е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението в случай на причинена смърт практиката възприема момента на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на увредения, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което търси обезщетение, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност.
Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановените по чл. 290 ГПК решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о. и цитираните от касаторите решения по чл. 290 ГПК, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането.
В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди на ищците П. Г. и Бона Г., въззивният съд е съобразил изяснените в практиката на ВКС критерии и е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Във въззивното решение са отчетени съществувалите приживе на починалия близки отношения с родителите му, възрастта им, обстоятелството, че ищците са загубили сина си в момент, в който все повече ще разчитат на подкрепата му и обстоятелствата, че ищците имат и друго дете и че починалият е живял в отделно домакинство, като въззивният съд е обсъдил в съвкупност установени по делото значими за размера на обезщетенията фактори. Извършената от съда преценка досежно дължимия размер на обезщетенията е към годината на увреждането – 2014 г., което сочи на отчитане от съда на социално-икономическите условия в страната към този конкретен момент, съответно на основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД със задължителната практика на ВКС, което изключва наличието на твърдяната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по въпроса по т. 3 за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случай, че не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпване на противоправния резултат. Този въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на делото, тъй като ищците П. и Бона Г. с оглед доводите в подадената от тях насрещна въззивна жалба не са оспорвали във въззивното производство наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия и размера на съпричиняването. Ето защо с оглед подадената от ответника-застраховател въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителните му части не е било допустимо въззивната инстанция да приеме, че не е налице съпричиняването на вредите от страна на починалия или по-нисък процент на съпричиняването от приетия от първоинстанционния съд. За пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че така както е формулиран въпросът не съответства и на установените по делото факти за поведение на пострадалия /шофирането с превишена скорост и непоставяне на обезопасителен колан/ в нарушение на правилата на ЗДвП, което се намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, въз основа на които са формирани решаващите изводи на въззивния съд за принос на пострадалия от 1/3.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касационните жалбоподатели П. и Бона Г. основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи по спорния въпрос за размера на справедливите по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетения не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован, в какъвто смисъл са твърденията в изложението на основанията за достъп до касация. Що се отнася до изводите на съда за приноса на пострадалия за вредоносния резултат, то следва да бъде съобразено вече изложеното във връзка с въпроса по т. 3.
По изложените съображения не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваните от П. Арсенов Г. и Бона Д. Г. части.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 792 от 3. 04. 2018 г. по гр. д. № 4162/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в обжалваните от П. Арсенов Г. и Бона Д. Г. части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: