2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
[населено място], 07.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 1367 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. чрез пълномощника му адв. Н. М. срещу определение № 618 от 29.11.2012г. на Върховния касационен съд, І г.о. постановено по ч.гр.д. № 547/2012г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател с вх. № 90 716 от 10.09.2012г., насочена срещу определение № 11872/13.07.2012г. по ч.гр.д. № 9428/2012г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно; счита, че то съставлява отказ от правосъдие и е в грубо нарушение на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 49 от Х. на основните права в Европейския съюз. Изтъква, че съдът не е провел публично съдебно заседание и не е дал на ищеца възможност да упражни изконното си право на защита. Освен това, съдът не е взел предвид, че в законоустановения срок по чл. 214 ГПК искът е увеличен, така че цената му надхвърля 5 000лв., поради което позоваването на чл. 280, ал.2 ГПК е несъстоятелно.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството по гр.д. № 23004/2011г. на Софийски районен съд, 33 състав е образувано по искова молба на Н. М. Н. против Прокуратурата на Република България, В. Т. В., М. Ц. М., Районен съд – [населено място] и Държавата, чрез Министъра на финансите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв. – частичен иск от вземане с размер 800 000лв. при условията на солидарно осъждане. С определение от 22.03.2011г. първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на ответниците В. Т. В. и М. Ц. М. поради недопустимост на иска. С определение № 11872 от 13.07.2012г. по ч.гр.д. № 9428/2012г. Софийски градски съд е потвърдил прекратяването на производството срещу посочените двама ответници. Ищецът Н. Н. е подал частна касационна жалба срещу въззивното определение и е образувано ч.гр.д. № 547/2012г. на Върховния касационен съд, І г.о. С обжалваното определение от 29.11.2012г. съставът на Първо гражданско отделение е намерил частната касационна жалба за недопустима с оглед цената на предявените искове 2000лв. и предвид разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК.
На 07.05.2012г. с молба до Софийски районен съд ищецът е заявил увеличение на цената на иска на 5 100лв. Съдът е изискал внасяне на държавна такса върху увеличената част и такова е извършено.
При горните обстоятелства настоящият състав счита, че обжалваното определение на състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лв., а според чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на предявения иск спрямо В. В. и М. М. е 2 000лв. Без значение е заявеното след прекратяване на производството против тези ответници увеличение на исковете. Това увеличение касае само исковете против ответниците, спрямо които производството продължава. Поддържаната от жалбоподателя теза, че предприетото изменение на цената на иска против ответниците Прокуратура на Република България, Районен съд-гр. Велики П. и Държавата, обхваща и исковата молба против В. В. и М. М., води до нелогичен извод, че е допустимо изменение на иск, производството по който е прекратено. Напротив, след като е постановено прекратяване на производството и докато не бъде разрешен с влязъл в сила съдебен акт въпросът дали прекратяването е законосъобразно, то искът не може да бъде изменян.
Ето защо, напълно обоснован е изводът на състава на Първо гражданско отделение, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава прекратяване на производството по иск с цена 2000лв., не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 618 от 29.11.2012г. по ч.гр.д. № 547/2012г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: