О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 05.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 655 по описа за 2009 г. на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. против решение № 633 от 12.02.2008 г., постановено по гр.д. № 753 по описа за 2005 г. на Апелативен с. , с което е оставено в сила решение № 283 ог 13.05.2004 г. по гр.д. № 1290/2004 г. на Окръжен съд- П. за отхвърляне на предявения от А. А. К. против Р. съд-гр. Пловдив и П. на Р. Б. иск за солидарно заплащане на сумата 10500 лв., обезщетение за причинени вреди по чл.2, т.6 ЗОДОВ, както и сумата 1500 лв., мораторна лихв, считано от 19.12.2003 г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 1.10.2004 г. до окончателното изплащане, като А. А. К. е осъден да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 480 лв. и за въззивното производство в размер на 240 лв.
Ответникът по касационната жалба Р. с. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, а П. на Р. Б. , като ответник по жалбата и наблюдаваща страна съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ, не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Съдът е сезиран с предявен от А. А. К. иск за присъждане обезщетение на основание чл.2, ал.6 ЗОДОВ, основан на твърденията, че с определение от 10.05.2004 г. по вчнд № 59/2004 г. на Окръжен с. е отменено определение от 19.12.2003 г. по нохд № 868/2003 г. на Р. с. и при условията на кумулиране на ищеца е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, но в резултат на незаконосъобразното определение на Пловдивски районен съд /по което наказанието е било две години лишаване от свобода/ и отказа на Окръжна прокуратура П. да прекъсне изтърпяването на наказанието, задържането е продължило 1 година, 2 месеца и 10 дни или 2 месеца и 10 дни повече от наложеното наказание. Апелативният съд е приел за установени горните факти, но отчитайки постановеното след предявяване на иска определение от 13.12.2005 г. по ч.н.д. № 1014/2005 г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с определение № 381/21.04.2006 г. по вчнд № 83/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отчетено наличието на още едно наказание, което не е взето предвид при постановяване на определението от 10.05.2004 г. и кумулираното наказание е определено на една година и на основание чл.24 НК е увеличено с три месеца, е приел, че изтърпяното от ищеца наказание не е над определения срок.
В изложението по чл.284, ал.3,, т.1 ГПК са изложени твърдения, които са свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси са свързани с тезата на касатора, че определението от 10.05.2004 г. е окончателно и влязло в сила и не са били инициирани производства за отмяната му или за възобновяване на процеса и в този смисъл следва да се внесе яснота приложим ли е принципа, че влезлите в сила решения не могат да бъдат преразглеждани и техните правни последици да се преуреждат, в хипотезата на дерогиране на окончателно определение, с което е извършено кумулиране на наказания по реда на чл.23 и чл.24 НК; допустимо ли е чрез преразглеждане на въпроса за размера на наложеното наказание от ответника по иска /Пловдивския районен съд/ да се доведе фактически до лишаване на ищеца от правото му на справедливо обезщетение, гарантирано от чл.5 § 5 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и по въпроса приложимо ли е в случая изменението на ЗОДОВ /ДВ бр.43 от 2008 г./, с което е регламентирано заплащане на проста държавна такса и са отменени разпоредбите, според които съдът е длъжен да начисли оконателна държавна такса при постановяване на решение за отхвърляне на иска.
Първите два въпроса са неотносими към изхода на спора, доколкото гражданският съд не е компетентен да преценява законосъобразността на постановените от наказателния съд съдебни актове, като същевременно изрично е регламентирано задължението му да отчете и настъпилите след предявяване на иска факти от значение за правния спор /чл.188, ал.3 ГПК-отм./, а следователно дори и да се приеме тезата на касатора, съдът следва да съобрази наличието на влязъл в сила акт на наказателния съд, с което е определено при условията на кумулация наказание лишаване от свобода за срок от една година, увеличено с три месеца.
Следователно по постановените въпроси, свързани с произнасянето на съда по съществото на спора, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
В частта, с която съдът е оставил в сила първоинстанционното решение за присъждане на държавна такса и е присъдил държавна такса за въззивното производство при условията на чл.10, ал.2 /редакция преди измененията ДВ бр.43/2008 г./, актът на съда има характер на определение по разноските. След като липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението по съществото на правния спор, то доводите касаещи законосъобразността на произнасянето на съда по разноските, следва да бъдат разгледани по реда на обжалването на определенията, поради което делото следва да бъде докладвано за образуване на частно касационно производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 633 от 12.02.2008 г., постановено по гр.д. № 753 по описа за 2005 г. на Апелативен съд П.
Определението е окончателно.
Делото да се докладва за преценка предпоставките за образуване на частно касационно производство по жалбата против решението в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: