О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№112
София, 18.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 709 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ДП”Транспортно с. и възстановяване” срещу решението от 09.06.2008 год. по гр.д. № 1240/2007 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Мегас“О. срещу решението от 12.02.2007 год. по гр.д. № 10794/05 год. на Софийския районен съд. С него СРС е отхвърлил двата обективно съединени иска, с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, предявени от „“Мегас“О. срещу Д. „Транспортно с. и възстановяване“ и акцесорните искове за обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е неправилно, поради което го е отменил и е присъдил в полза на „Мегас“О. претендираните суми
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът Д. „Транспортно с. и възстановяване“ подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, позовал се е на решения на ВКС по спорове досежно изпълнението/неизпълнението на договори по чл.258 и сл. ЗЗД и дължимостта на възнаграждението при приемането на работата.
Същественият материалноправен въпрос по който Софийски градски съд се е произнесъл (материализиращ противоречието по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК), е по прилагането на чл.264 ЗЗД. Касаторът счита, че становището на въззивния съд, че работата е била приета, въпреки несъставянето на предвидените в договора констативни протоколи е в противоречие с практиката на ВКС – две решения на състави на І т.о. на ВКС.
В отговора си по чл.287 ал.1 ГПК „Мегас“О. се е позовал на недопустимост на касационната жалба на основание чл.280 ал.2 ГПК. Възражението е неоснователно. Главните искове са два, съобразно сключените 2 договора за охрана на обекти, неплатеното помесечно възнаграждение по които е предмет на спора. Тезата на ответника по касация, че всяко отделно помесечно перо съставлява самостоятелен иск е несъстоятелна, доколкото се касае за отделни периоди в рамките на двата договора.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, поради липсата на противоречие с цитираната практика, тъй като тя касае различна правна хипотеза от тази по конкретния казус. Освен това, основанието по т.1 е свързано със задължителната практика на ВС и ВКС – Постановления на Пленума и Тълкувателни решения. Същото би могло да касае и константна практика по правен въпрос. В случая, становището на въззивния съд е обусловено от конкретните факти по спора – приемането или неприемането на извършената работа (подвид „услуга“). Липсва противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото разпоредбата на чл.264 ал.1 ЗЗД изрично сочи, че извършването на действия по приемането на работата е задължение, а не право на възложителя. Дали възложителят е предприел действия по съставянето на констативни протоколи за приемане/неприемане на работата поради недостатъци е въпрос на конкретни факти. Дори тези факти да са неправилно установени, то това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и такова за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.06.2008 год. по гр.д. № 1240/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.