О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 25.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 862/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „И”, гр. С. против решение № 561 от 30.04.2009 г. по в. гр. д. № 2735/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 14.08.2008 г. по гр. д. № 8708/2007 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от търговеца-касатор срещу „А” ООД, гр. В. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между тях предварителен договор от 03.09.2007 г. за продажба на недвижим имот – имот пл. № 1* с площ 15.000 дка, находящ се в землището на гр. В., кв. Виница, м. „М”.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното му оплакване е за това, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на сключения от ответника втори договор за продажба на процесния недвижим имот от 25.09.2007 г., обективиран в нотариален акт № 128 по дело № 588/2007 г., както и че е отказал да допусне поисканите във връзка със същото възражение доказателства. Нищожността на цитирания предварителен договор е аргументирана подробно с твърдението за нищожност на предхождащи и съпътстващите сключването му множество други сделки, а именно – договор за заем от 16.05.2007 г., сключен между „А” ООД и офшорната фирма „Meadway finans”; договор за цесия от 01.07.207 г., сключен между „Meadway finans” и друга офшорна фирма „EUROCAPITAL” и договор за цесия от 01.09.2007 г., сключен между „EUROCAPITAL” и „Б” ООД.
Поради това, касаторът моли за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, респ. за отмяната му и за уважаване на предявения иск.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени: материалноправният въпрос – вероятен порок в протокола за проведено Общо събрание на съдружниците в ООД за вземане на решение за продажба на недвижим имот води ли до порок на упълномощителната сделка, сключена от управителя на дружеството, с която е делегиран мандат на пълномощника в бъдеще да продаде този имот и процесуалноправният въпрос – кой носи тежестта за доказване неистинността на протокол от Общото събрание на съдружниците в ООД – страната, която го е представила или дружеството, от което той изхожда и което го е оспорило.
Ответникът по касация – „А” ООД, гр. В. моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, респ. същото да бъде потвърдено по съображения, изложени в писмен отговор от 27.08.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните по делото предварителен договор от 03.09.2007 г. е нищожен и като такъв не може да бъде обявен за окончателен. Нищожността е мотивирана с липсата на изрично решение на Общото събрание на съдружниците в дружеството-продавач „А” ООД за продажба на процесния имот по реда на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Този извод е направен поради безспорно установената неистинност на протокола от проведеното на 23.082007 г. Общо събрание, произтичаща от обстоятелството, че подписът на съдружника О. Агеенко не е поставен от същия. Според съдебния състав, неистинността на протокола е довела и до липса на надлежна представителна власт в полза Б. С. Д. и „А” ЕАД, гр. С., чрез които именно е сключен договорът, тъй като същата им е учредена от лице – управителя В. Агеенко – което не е разполагало с правото да представлява дружеството във връзка с продажбата на процесния имот.
Приетата нищожност на предварителния договор е счетена за достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск, без да е необходимо да бъде обсъждана валидността на сключения впоследствие договор за продажба на имота, обективиран в нотариален акт № 128/2007 г. Независимо от това обаче е посочено, че наличието на последваща продажба на имота, извършена преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, прави невъзможно обявяването на предварителния договор за окончателен, както и че оспорването на валидността на сделката само чрез възражение в настоящото производство е недопустимо, предвид неучастието в него на приобретателя по тази сделка – „Б” ООД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия посочен от касатора материалноправен въпрос не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, визирана в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – решаването на този въпрос да е значимо за конкретното дело, т. е. да е обусловило неговия изход. От мотивите на атакуваното решение се установява, че липсата на представителна власт за упълномощените да сключат предварителния договор лица /физическо и юридическо/, явяваща се резултат от неистинността на процесния протокол на Общото събрание от 23.08.2007 г., е посочена от въззивния съд само като едно от основанията за нищожност на договора. Наред с него, като самостоятелно и независимо основание, пораждащо нищожност на предварителния договор, е преценена липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ на Общото събрание на съдружниците в дружеството-продавач за разпореждане със собствения му недвижим имот. Отделно от това, невъзможността да бъде обявен предварителният договор за окончателен /ако се приеме, че същият не е нищожен/ е аргументирана с извършената впоследствие /но преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД/ нотариална сделка за продажба на имота. Следователно, дори поставеният от касатора материалноправен въпрос да е решен по различен начин, то това не би променило крайния изход на спора – предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД би бил отхвърлен на всяко от другите две основания, посочени по-горе. Оттук и изводът, че първият заявен въпрос не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на процесуалноправния въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест във връзка с оспорване истинността на протокол от Общото събрание на съдружниците в ООД:
Макар този въпрос да е от съществено значение за конкретното дело, доколкото от решаването му е обусловен изводът на съда за нищожност на процесния предварителен договор, същият не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като по въпросите за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в т. ч. и при оспорване истинността на документите, съществува единство както в правната доктрина, така и в съдебната практика. Нормите, регламентиращи посочената материя, съдържат ясни и недвусмислени правила, отчитащи вида и спецификата на документа, като във връзка с тълкуването и приложението им не възникват проблеми. Ето защо, не може да се счете, че произнасянето по посочения въпрос би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 561 от 30.04.2009 г. по в. гр. д. № 2735/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: