О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
София, 11.11.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 5163/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №ІІІ-56 на Бургаски окръжен съд, постановено на 24.04.2013г. по в.гр.д.№ 602/2013г., в частта, с която е потвърдено решение №7/04.01.2013г., постановено по гр.д.№794/2012г. по описа на Карнобатски районен съд. С последното са уважени предявените от Ж. Т. Е. обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против [община].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта е немотивирана. Поддържа се, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на съдилищата по идентични казуси. Формално е посочено, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но съображения и доводи в тази насока не са изложени.
Ответната страна Ж. Т. Е. в представен писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че страните са били в трудово правоотношение, като Ж. Т. Е. е работила по безсрочен трудов договор и е заемала длъжността „готвач” в [община]. На 12.06.2012г. й била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № 26/12.06.2012г. на Кмета на общината, издадена на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Счел е, че актът за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивиран. Обосновал е извода си с това, че в акта като основание за прекратяване на правоотношението е посочен единствено законовият текст – “ чл.328 ал.1 т.5 КТ” без да са изложени фактически основания за уволнението; че това основание, което се свежда до „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата”, представлява съвкупност от факти и обстоятелства, които следва пространно да бъдат изложени от работодателя, да се посочат трайния характер на това констатирано състояние и да се обоснове решението на същия за прекратяване на правоотношението на това основание. Това в случая не е сторено. В този смисъл е приел, че не са спазени изискванията на чл.195 ал.1 от КТ, поради което само на това основание е счел уволнението за незаконосъобразно .
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а същият следва да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство разноски в размер 300лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІІ-56 на Бургаски окръжен съд, постановено на 24.04.2013г. по в.гр.д.№ 602/2013г., в частта, с която е потвърдено решение №7/04.01.2013г., постановено по гр.д.№794/2012г. по описа на Карнобатски районен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Ж. Т. Е. сторените в настоящото производство разноски в размер 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: