О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1120
София, 31.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври…………………………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 3349/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Е. Х. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Х. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение № 78 от 26.02.2014 година по гр.д. № 76/2014 година на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 311 от 14.12.2013 г. по гр.д. № 842/2013 г. на районен съд-Козлодуй. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касаторката срещу „А. К.”, [населено място], за сумата 17 345 лева, която съставлява социални плащания от фонд СБКО за времето на недопускането й до работа, установено с две влезли в сила решения. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът „А. К.”, [населено място], оспорва касационната жалба с писмен отговор, приподписан от юрк. Цв. К.. Счита, че не е налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнително основание /чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Не претендира разноски за това производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторката, поради следното:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулировка на въпросите, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В него са приповторени съображенията от касационната жалба за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението се поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на решение № 326 от 05.12.2011 г. по гр.д. № 1395/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., но липсата на питане и обосновка по кой съществен въпрос мотивите на това решение противоречат на приетото в задължителната практика на ВКС, такъв разбор не може да се направи. Не са съобразени задължителните указания на ВКС за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са изпълнени изискванията на закона за допускане на обжалването.
Независимо от това може да се поясни, че спорът е по приложението на чл.292 и чл.293 КТ, които текстове регламентират финансирането, разпределението и използването на средствата за социално-битовото и културно обслужване в предприятието. Касаторката е недоволна от приетото във въззивното решение, че средствата се разпределят от работодателя, но не е ангажирала доказателства за релевантното обстоятелство – кои лица са включени в гласувания брой правоимащи от общите събрания на работниците и служителите, съобразно поддържаната от нея компетентност. Действително прерогатив на общото събрание е използването и разпределението на средствата от СБКО в предприятието, но в случая от начина на вземане на процесните решения не може да се направи извод дали общото събрание е имало предвид всички лица, които имат трудови правоотношения с предприятието или само тези, които реално полагат труд по тях, съответно дали ищцата попада сред работниците и служителите, които общото събрание е имало предвид при гласуването с посочване на общ брой лица /като цифра/, които следва да получат суми от фонда.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78 от 26.02.2014 година по гр.д. № 76/2014 година на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.