3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
С. 19.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 571/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. О. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. В., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Г отд., от 06.12.2010г. по в.гр.д. № 8645/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, ІІ г.о., 63 с-в, от 28.05.2010г. по гр.д. № 45 755/2009г., с което са отхвърлени предявените от В. Г. О. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Касаторът В. О. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика по въпросите дали при прекратяване на трудовото й правоотношение са били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата на съкращаване на щата, и дали е изпълнено изискването на чл. 329 КТ. Така формулирани въпросите не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания за необоснованост на съдебния акт. Доколкото обаче в касационната жалба и изложението са развити съображения за принципни различия при прилагането на посочените разпоредби, същите следва да бъдат обсъдени.
По първия от поставените въпроси в изложението се поддържа, че решението за съкращаване на щата не е взето от компетентен орган, тъй като липсват доказателства относно овластяването на Оперативния съвет да извършва промени в щатното разписание. За доказване наличието на противоречива съдебна практика е представено решение № 890/2008г. ІV г.о. ВКС, с което е прието, че съгласно Правилата за работа на УС щатното разписание се изготвя от управителя и се одобрява от УС. На първо място следва да се отбележи, че с исковата молба не е въведен този довод за незаконност на уволнението, поради което въззивният съд не го е обсъждал, а само е констатирал приемането на решение за съкращаване на щата от Оперативния съвет и утвърждаването му от управителя. На следващо място сравнението между двата случая не сочи на противоречиво прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради различната фактическа обстановка. По приложеното решение е установено, че редът за извършване на промени в щатното разписание е установен в Правилата за работа на УС.
Към изложението е приложена и съдебна практика относно наличието на фиктивно съкращаване на щата. По този въпрос въззивният съд е приел, че длъжността „трезорчик” е разкрита и е съществувала за кратко време след уволнението на ищцата, съдържала е различна трудова функция от тази на съкратената щатна бройка за „касиер”, поради което не е налице фиктивно съкращаване на щата. Тези изводи на съда не са в противоречие с приетото от ВКС в решение № 844/2008г. ІV г.о., че е налице фиктивно съкращаване на щата поради трансформиране на премахнатата длъжност в нова с цялостно запазване на трудовата функция във вида и обема, в който е съществувала.
Не се констатира противоречива съдебна практика и по прилагането на чл. 329 КТ. В приложеното решение № 133/2010г. ІV г.о. ВКС е констатирал, че по делото не е било изяснено по какви критерии са били определяни точки по отделните показатели. В настоящия случай въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства отразяват съобразяването на работодателя с критериите за подбор по чл. 329 КТ, тъй като техните обективни признаци се откриват в атестационните форми и оценките на работата на служителите. Част от тези доказателства е методика за атестуване на служителите с цел извършване на подбор, в която са посочени критериите по които са оценявани служителите по отделните показатели, с посочване на съответния брой точки.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Г отд., от 06.12.2010г. по в.гр.д. № 8645/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: