4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
София, 01.12.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3030 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. О. С., чрез особен представител – адвокат Д. С., срещу въззивно решение № 62/24.02.2017 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 976/2016 г., в частта по чл. 127 и 127а от Семейния кодекс (СК).
Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение в частта по чл. 127а СК, защото липсва конкретизация на искането за разрешение ненавършилото пълнолетие дете да пътува извън пределите на Република България относно пъти, време, държава, необходимост от пътуване в чужбина, съответно произнасяне на съда без посочване на горните параметри, както и неправилност на въззивното решение в частта по чл. 127 СК поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Насрещната страна И. Г. отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, както и, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежаща на обжалване съдебен акт. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, на осн. чл. 127, ал. 1 СК, предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г. О. С. на майката И. А. Г., като определил режим на личните отношения между детето и бащата О.О. С. и го задължил да плаща месечна издръжка за в размер на 120 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2016 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно с лихва за забава върху всяко просрочено плащане; дал разрешение, на осн. чл. 127а СК, детето Г. О. С. да пътува неограничен брой пъти извън пределите на Република България, без съгласие на бащата О. О. С., придружавано от майка си И. А. Г. или от упълномощено от нея лице, до Обединено кралство Великобритания и С. И., считано от влизане на въззивното решение в сила до навършване на пълнолетие от детето, като постановил да се издадат необходимите за целта по закон лични документи за детето без съгласието на неговия баща.
За да постанови този резултат, ВтОС приел за установено, че Г. О. С. е [дата на раждане] от майка И. Г. и О. С. през 1998 г., които са във фактическо съжителстване до 2004 г. След това, бащата осъществява контакт с майката само веднъж, живее в чужбина, не посещава и не се интересува от детето, липсва каквато и да е емоционална връзка между тях.
Майката също работи в чужбина, като поддържа контакти с детето, връща се в България два пъти годишно, осигурява издръжката на сина си. Непосредствените грижи се полагат от бабата – майка на И. Г., с която живее непълнолетният. В дома й основните потребности на детето са задоволени, като то изявява изрично желание да живее с майката, както и да му бъде предоставена възможността да отиде да живее при нея във Великобритания.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: за предпоставките, при наличието на които може да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на един от родителите и при които може да се даде разрешение детето да пътува неограничен брой пъти извън пределите на страната, без съгласие на другия родител; за интересите на детето в производството по иск за предоставяне упражняването на родителските права налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад за условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права.
Относно първия въпрос твърди противоречие с ППВС № 1 от 1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., а по отношение на втория – противоречие със задължителна съдебна практика решение № 257/01.07.2015 г. по гр.д.№ 711/2015 г. на ВКС, IV г.о.
Въпросите са включени в предмета на делото и са от значение за постановения резултат, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Решението на въззивния съд е съобразено с принципните постановки на ППВС № 1 от 1974 г. – съдът е взел предвид интереса на детето, което включва необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, материалните интереси на детето.
По отношение на втория правен въпрос, разрешението на въззивния съд е в противоречие с цитираното по-горе решение, както и с многобройната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, според която, за да установи условията за живеене при родителите и да обезпечи защита на детето и неговото благополучие сигурна среда на отглеждане и възпитание, съдът трябва да изиска изготвяне на социален доклад, както и да установи, включително като прояви служебно активност по установяване на обстоятелствата и събиране на доказателства, действително при какви условия живеят родителите, техните доходи, средства за препитания, среда, включително и когато тяхното местоживеене е в чужбина. Това изискване е от значение, както по иска с правно осн. чл. 127, ал. 1 СК, така и по иска с правно осн. чл. 132 СК.
В случая обаче няма правен интерес от допускане на касационно обжалване, защото детето ще навърши междувременно пълнолетие и произнасянето ще се яви безпредметно.
Касаторът следва да заплати дължимата държавна такса от 30 лв. (жалбата е подадена чрез особен представител, който няма задължение да внася държавна такса вместо страната, която представлява).
На адвокат Д. Т. С. следва да бъде определено възнаграждение за работата му като особен процесуален представител на О. О. С. в касационното производство. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази фактическата и правна сложност на делото пред ВКС, подготвените от адвоката документи, определя възнаграждение за инстанцията в размер на 300 лв. Предварително не е изискана и не е внесена сума по сметка на ВКС, която да послужи за изплащане на възнаграждението за особения представител, поради което то следва да се изплати от бюджета на съда, като О. С., с оглед резултата по делото, бъде осъден да я възстанови.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 62/24.02.2017 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 976/2016 г. в частта по чл. 127, ар. 1 СК и чл. 132 СК.
ОПРЕДЕЛЯ адвокатско възнаграждение, платимо на адв. Д. Т. С. от АК – Велико Т., назначен за особен представител на О.О. С. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК в размер на 300 лв. за производството пред Върховен касационен съд, платим от бюджета на съда.
ОСЪЖДА О. О. С. да плати сумата в размер на 330 лв. по сметка на Върховен касационен съд, представляваща разход за адвокатско възнаграждение на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и дължима държавна такса по чл. 18, ал. 2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: