3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
С. 19.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 567/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. С. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV Г възз. с-в, № 136 от 10.01.2011г. по в.гр.д. № 1924/2010г., поправено с решение № 136А от 24.03.2011г., с което е отменено решението на Софийски районен съд от 29.10.2009г. по гр.д. № 37547/2009г. в отхвърлената част на иска за сумата 2000 лв., присъдено е обезщетение на К. Н. А. по чл. 200 КТ за още 2000 лв., и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 8000 лв.
Ответницата по касация К. Н. А. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Касаторът [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ и по процесуалноправния въпрос нищожно ли е решението на първоинстанционния съд, инкорпорирано в протокола от съдебно заседание. За обосноваване на противоречива съдебна практика към изложението са приложени съдебни решения.
По материалноправния въпрос за съдържанието на понятието „груба небрежност” и прилагането на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика. Въззивният съд е приел, че не всяко действие на работника в нарушение на инструктажа за работа съставлява груба небрежност. Работникът действа при груба небрежност само когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил при подобни обстоятелства. Действително ищцата е допуснала небрежност като е решила да продължи работа, въпреки, че не е направила необходимото повредата да бъде отстранена от правоспособен работник, но в смяната, в която тя е работила ответникът не е осигурил дежурен механик, поради което поведението й не може да се окачестви като груба небрежност. Съдът е приел, че непосредствена причина за злополуката е попадане на дясната ръка на ищцата в опасната зона на работа на пресата, което е в резултат на поведението на работодателя, който не е изпълнил нормативните си задължения за обезопасяване при работа с такъв тип машини. В приложената съдебна практика също е прието, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда съставлява груба небрежност.
Относно съдържанието на понятието „груба небрежност” действително някои съдилища, ръководейки се от по-стара съдебна практика, я определят с понятието „съзнавана непредпазливост” по наказателното право – работникът е съзнавал, че могат да настъпят вреди, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати /също и в приложеното решение по гр.д. № 204/2009г. ОС-Бургас/. В по-новата практика на ВКС понятието „груба небрежност” се определя с гражданскоправните му характеристики като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил при подобни обстоятелства. В този смисъл например е решение № 432/29.06.2010г. по гр.д. № 392/2009г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ. Въззивният съд е съобразил актуалната съдебна практика, която е задължителна за него съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Не се констатира твърдяното противоречие и по процесуалноправния въпрос, който касае формата на първоинстанционното решение. Предмет на касационен контрол е въззивното, а не първоинстанционното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 800 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV Г възз. с-в, № 136 от 10.01.2011г. по в.гр.д. № 1924/2010г., поправено с решение № 136А от 24.03.2011г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на К. Н. А. от [населено място] сумата 800 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: