3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
София,12.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 850/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационна жалба”/ на [фирма] и [фирма] срещу разпореждане от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 4374/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, с което е върната подадената от дружествата частна касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно определение № 6331 от 11.04.2012 г. С посоченото определение е потвърдено определение от 29.06.2010 г. по гр. д. № 51185/2010 г. на Софийски районен съд, 49 състав, с което на основание чл.420, ал.2 ГПК е спряно предварителното изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена в полза на [фирма] против длъжника [фирма], и образуваното във връзка със заповедта изпълнително дело № 20118380403473 по описа на ЧСИ М. Б..
Частните жалбоподатели молят обжалваното определение да бъде отменено като неправилно поради нарушения на закона. Твърдят, че са отстранили своевременно всички указани им от въззивния съд нередовности на частната касационна жалба, поради което считат, че не са съществували основания за връщане на жалбата.
Ответникът „ [фирма] – [населено място], оспорва жалбата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 18.10.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК съдебен акт. Неоснователен е доводът на ответника за отсъствие на процесуална легитимация за обжалване на разпореждането по отношение на [фирма]. Посоченото дружество е участвало като страна във въззивното производство, в рамките на което е постановено обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение, и с оглед на това има право да обжалва разпореждането за връщане на частната касационна жалба.
За да върне подадената съвместно от [фирма] и [фирма] частна касационна жалба, Софийски градски съд е приел, че в предоставения им с разпореждане от 11.06.2011 г. едноседмичен срок жалбоподателите не са отстранили нередовностите на жалбата, посочени в разпореждане № 253/06.06.2012 г. на Зам. председателя на ВКС /представяне на пълномощно за процесуално представителство пред ВКС за адв. А В., подписала частната касационна жалба като пълномощник на [фирма]/.
Разпореждането за връщане на частната касационна жалба следва да бъде потвърдено, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд.
С подадената от [фирма] и [фирма] частна касационна жалба е обжалвано определение, с което в качеството си на въззивна инстанция Софийски градски съд се е произнесъл по подадена на основание чл.420, ал.3 ГПК частна жалба срещу определение на Софийски районен съд за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК при предпоставките на чл.420, ал.2 ГПК. Определението по чл.420, ал.3 ГПК не е сред категорията въззивни определения, за които в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК е предвидена възможност да бъдат обект на касационен контрол. Това определение не прегражда развитието на делото и не разрешава по същество въпроси, свързани с предмета на заповедното производство и в частност – със съществуването на претендираното от заявителя парично вземане. Правните последици на определението са относими единствено към изпълнението на вземането, което изключва приложимостта на предвидения в чл.274, ал.3 ГПК процесуален ред за обжалване пред Върховния касационен съд. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена в определение № 32/11.01.2010 г. по ч. т. д. № 852/2009 г. на І т. о., определение № 71/19.01.2010 г. по ч. т. д. № 767/2009 г. на І т. о., определение № 434/04.06.2010 г. по ч. т. д. №277/2010 г. на І т. о., определение № 498/05.07.2010 г. по ч. т. д. № 288/2010 г. на ІІ т. о. и др. С произнасянето на въззивния съд по частната жалба срещу първоинстанционното определение е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на искането за спиране на изпълнението и на това основание подадената частна касационна жалба е подлежала на връщане като процесуално недопустима. Независимо, че въззивният съд е върнал жалбата по съображения за неотстраняване на недостатъците й, разпореждането за връщане е правилно като краен резултат и поради това следва да бъде потвърдено.
Изводът за недопустимост на върнатата от въззивния съд частна касационна жалба прави безпредметно обсъждането на доводите в частната жалба, които касаят изпълнението на указанията за поправяне на жалбата.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 4374/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, с което е върната частната касационна жалба на „Б. България” Е. и „Банка П. България” АД против определение № 6331 от 11.04.2012 г., постановено по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :