О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1122
гр.София, 05.12.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1049/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК и по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280 ГПК.
М. А. Н. от г.С. е подала касационна жалба вх.№ 1300 от 07.01.2011 год. срещу въззивното решение № 5218 от 16.11.2010 год. по гр.дело № 11568/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV-ти „г” въззивен състав в частта, с която е оставено в сила решението от 15.06.2009 год. по гр.дело № 11893/2005 год. на Софийския районен съд, 59-ти състав.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и с решение № 659 от 27.11.2003 год. по гр.дело № 316/2003 год. на ВКС, І г.о., решение № 90 от 27.02.2003 год. по гр.дело № 522/2002 год. на ВКС, І г.о. и решение № 477 от 08.07.2005 год. по гр.дело № 146/2005 год. на ВКС, І г.о. и б/ материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – при изнасянето на публична продан на имота, предмет на делбата, е изключен допуснат до делба в първата фаза втори имот.
Ответникът по касационната жалба Б. Д. П. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
М. А. Н. е подала и частна касационна жалба вх.№ 91538 от 17.12.2010 год. срещу въззивното решение № 5218 от 16.11.2010 год. по гр.дело № 11568/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV-ти „г” въззивен състав в частта, с която е оставена без уважение частната й жалба с искане за изменение на решението от 15.06.2009 год. по гр.дело № 11893/2005 год. на Софийския районен съд, 59-ти състав в частта, с която е била осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса от 3 912,16 лева.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи непълнота в разпоредбите на ГПК/отм./ в частта за определяне на държавна такса в делбеното производство пред въззивната инстанция с позоваване на определение № 408 от 30.10.2008 год. по гр.дело № 1380/2008 год. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по частната касационна жалба Б. Д. П. е на становище, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение от 15.06.2009 год. по гр.дело № 11893/2005 год. Софийският районен съд, 59-ти състав е ликвидирал съсобствеността върху процесния апартамент, като е постановил да бъде изнесен на публична продан по реда на чл.288, ал.1 ГПК/отм./ и е отхвърлил претенциите на двамата съделители за възлагане на жилището. Със същото решение е съставен и обявен за окончателен разделителен протокол за движими вещи, като са обособени два дяла със стойност съответно 1 070 лева и 1 055 лева; съделителката М. Н. е била осъдена да заплати на другия съделител деловодни разноски в размер на 92,40 лева, както и да заплати по сметка на районния съд държавна такса в размер на 3 927,16 лева, а съделителят Б. П. е осъден да заплати 6 056,04 лева държавна такса. С решението районният съд е изключил на основание чл.283 ГПК/отм./ от предмета на делбата допуснатото до делба дворно място с паянтова жилищна сграда, съсобствеността върху което между двамата съделители и неучастващо в делото трето лице не е била прекратена до приключване на делбата.
Срещу решението на първата инстанция е била подадена въззивна жалба от М. Н. в частта относно стойността на изнесения на публична продан апартамент и размера на дължимата държавна такса, както и в частта,, с която е обявен за окончателен разделителния протокол по отношение на движимите вещи.
С въззивното решение Софийският градски съд е разгледал оплакванията относно действителната стойност на имота, изнесен на публична продан и дължимата държавна такса като частна жалба и е приел, че при приложения способ на чл.288, ал.1 ГПК/отм./, действителната /пазарната/стойност на имота е от значение само за държавните такси. Прието е,че с оглед оценката на имота – 248 830 лева и дела на М. Н. в съсобствеността, дължимата от нея държавна такса възлиза на 3 912,16 лева. Градският съд е приел, че въззивната жалба в останалата й част е бланкетна, а доколкото при предявяването на проекта за разделителен протокол относно движимите вещи, съделителите не са направили възражения и във въззивното производство не са били събрани нови доказателства, обосноваващи различни изводи, решението на първата инстанция в тази му част е оставено в сила.
По касационна жалба вх.№ 1300 от 07.01.2011 год.
Оплакванията касаят най-напред онази част от въззивното решение, с която според жалбоподателката, градският съд не извършил проверка на първоинстанционното решение по отношение на изнасянето на публична продан на имота, предмет на делбата; не проверил, че има допуснат втори имот до делба в първата фаза, който незаконосъобразно бил изключен от делбата във втората фаза и неправилно не възложил апартамента в дял на един от съделителите.
Следва да се има предвид обаче, че в частта, с която е ликвидирана окончателно съсобствеността върху апартамента чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл.288, ал.1 ГПК/отм./, първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като подадената от М. А. Н. въззивна жалба вх.№ 1032359 от 17.07.2009 год. касае единствено действителната/пазарната/цена на жилището, но не и способа за извършване на делбата на този имот. Ето защо, касационната жалба не може да има за предмет съдебен акт на въззивната инстанция, която не се е произнасяла по правилността на влязлото в сила първоинстанционно решение в частта му за изнасяне на жилището на публична продан. С оглед на това, не следва да се преценява дали е налице твърдяното противоречие с посочените в т.2 на касационната жалба решения на състави на ВКС, свързани с оплакванията за незаконосъобразност на въззивното решение, изразяваща се според жалбоподателката, в липса на проверка на първоинстанционното решение в частта за изнасяне на апартамента на публична продан.
Доколкото с въззивното решение градският съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта относно съставения и обявен за окончателен разделителен протокол за делба на движимите вещи /чл.289 ГПК от 1952 год./, касационната жалба не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които да се отнасят до приложението на процесуалната разпоредба. Единствено се поддържа оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се твърди, че жалбоподателката не била призована по надлежния ред с призовката от 01.07.2010 год. и градският съд незаконосъобразно приложил чл.51, ал.2 ГПК/отм./. Касационната жалба обаче не съдържа позоваване на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по отношение на това оплакване, поради което разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не следва да се допуска.
По частната касационна жалба вх.№ 91538/17.12.2010 год.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта /с характер на определение/, с която е оставена без уважение частната жалба на М. Н., съдържаща искане за изменение на решението от 15.06.2009 год. по гр.дело № 11893/2005 год. на СРС, 59-ти състав в частта, с която е осъдена да заплати държавна такса в размер на 3 912,16 лева.
Липсва противоречие с тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 год. по гр.дело № 112/1956 год. на ОСГК на ВС, с което в т.1 се дават указания как следва да се присъждат разноските в случаите на частично уважаване на иска. Посочено е, че отговорността на ответника за разноски в тези случаи е съразмерна с уважената част от иска и се определя въз основа на направените от ищеца разходи за държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв. Т. акт не третира въпроси, свързани с определяне на дължимата държавна такса от съделителите в производството за съдебна делба.
Жалбоподателката се позовава на определение № 408 от 30.10.2008 год. по гр.дело № 1380/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. Препис от него обаче не е представен, а и не се сочи в какво се изразява противоречието на обжалвания съдебен акт с него, за да се преценява дали е налице предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Частната касационна жалба съдържа оплаквания срещу правилността на въззивното решение в частта му относно държавната такса, които обаче могат да бъдат разгледани по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението. В случая, липсва такова основание и не следва да се допуска касационно обжалване.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване по касационна жалба вх.№ 1300 от 07.01.2011 год. и по частна касационна жалба вх.№ 91538 от 17.12.2010 год. Доколкото няма данни договореното с договора за правна защита и съдействие от 25.02.2011 год. възнаграждение в размер на 100 лева да е било заплатено на упълномощения от Б. Д. П. адвокат, не следва тази сума да му бъде присъдена като разноски по делото за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5218 от 16.11.2010 год. по гр.дело № 11568/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV-ти „г” въззивен състав в частта, с която е оставено в сила решението от 15.06.2009 год. по гр.дело № 11893/2005 год. на Софийския районен съд, 59-ти състав относно съставения и обявен за окончателен разделителен протокол за делба на движимите вещи /чл.289 ГПК от 1952 год./, по жалба вх.№ 1300 от 07.01.2011 год. на М. А. Н. от [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5218 от 16.11.2010 год. по гр.дело № 11568/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV-ти „г” въззивен състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба за изменение на решението от 15.06.2009 год. по гр.дело № 11893/2005 год. на Софийския районен съд, 59-ти състав в частта, с която М. А. Н. от [населено място] е осъдена да заплати държавна такса в размер на 3 912,16 лева, по частна касационна жалба вх.№ 91538 от 17.12.2010 год. на М. А. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/