3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1123
С. 31.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2267/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. И. И., подадена от процесуалния й представител адв. Х. Ч., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б с-в, от 05.11.2013г. по в.гр.д. № 12578/2012г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 55 с-в, № 6/25.06.2012г. по гр.д. № 17804/2011г. в частта, с която са отхвърлени предявените от З. И. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ и по чл. 200 КТ до пълния му размер от 10 000 лв., отменено е решението в частта, с която е уважен искът по чл. 200 КТ за сумата 2000 лв., и с въззивното решение искът е отхвърлен и в тази част.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Я. Я. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от З. И. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ въззивният съд е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен като погасен по давност, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е неоснователен, тъй като не е налице основната предпоставката за уважаването му – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. По искането на ищцата за възстановяване на срока за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е изложил мотиви, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иск за отмяна на уволнението е давностен поради което разпоредбата на чл. 64 ГПК, отнасяща се до възстановяване на пропуснати процесуални срокове, е неприложима. Относно претенцията по чл. 200 КТ съдът е приел, че не се твърди и не е налице разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане на увреждането /миокарден инфаркт/ за трудова злополука. Липсата на такова разпореждане обуславя отхвърляне на иска по чл. 200 КТ. Установяването на трудова злополука не може да се извърши по общия исков ред в настоящото производство, доколкото е предвиден специален административен ред
Жалбоподателката З. И. И. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че „декларирането на злополуката пред органите на НОИ в сроковете по чл. 57 КСО не е предвидено като част от фактическия състав на отговорността на работодателя по чл. 200, ал.1 КТ – разпоредбата препраща към нормите на КСО, които квалифицират злополуката като трудова, но не и към реда за определяне на обезщетенията по КСО, който поначало е неприложим в правоотношенията между работник и служител и работодател, частноправни по своя характер; обстоятелството, че злополуката не е декларирана пред органите на НОИ и в сроковете по чл. 57 КСО не следва да предпоставя обратни изводи; сроковете са преклузивни, но с оглед упражняване на правата на работника или работодателя за получаване на обезщетенията по КСО при настъпване на осигурен социален риск трудова злополука”. В останалата си част изложението възпроизвежда съдържанието на касационната жалба – фактическите обстоятелства по делото и оплакванията за незаконосъобразност на съдебния акт.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая молбата на жалбоподателката, подадена в изпълнение на указанията на съда за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не съдържа конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е представена, нито е посочена съдебна практика с оглед твърдението за наличието на противоречива съдебна практика. Независимо от това следва да се отбележи, че относно декларирането и признаването на злополуката за трудова по реда на чл. 57 КСО като предпоставка за уважаване на иск по чл. 200, ал. 1 КТ, ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с няколко решения, част от които са посочени и съобразени от въззивния съд – решение № 319/22.06.2010г. по гр.д. № 204/2009г. ІІІ г.о., решение № 31/02.02.2011г. по гр.д. № 1894/2009г. ІV г.о. с които е прието, че установяването на факта на трудова злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде дерогиран.
По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване. На ответника следва да се присъдят 643 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б с-в, от 05.11.2013г. по в.гр.д. № 12578/2012г.
ОСЪЖДА З. И. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма] [населено място] сумата 643 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: