3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
С., 31.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 2119/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. К. П., подадена от процесуалния му представител адв. Г. Я. – Х., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, № 228 от 13.01.2014г. по в.гр.д. № 14266/2013г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 27 с-в, от 16.05.06.2013г. по гр.д. № 46333/2011г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Х. П. К. П. против [фирма] [населено място] иск за заплащане на сумата 5210,88 евро, представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Р. Г. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Х. П. К. П. против [фирма] иск за заплащане на неустойка по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, въззивният съд е приел, че ответното дружество е било в забава по отношение на задължението си да изгради обекта, но тази забава се дължи на непредвидени и непредотвратими събития от извънреден характер, възникнали след сключване на договора /чл. 306, ал. 2 ТЗ/. Забавеното издаване на разрешението за строеж на трафопоста за обслужване на процесния строеж, се дължи на законодателното изменение на чл. 67, ал. 2 ЗЕ /ДВ бр. 43/29.04.2008г./ и на забавените действия на общинските власти по приемане на съответните общински правила за прилагането му – в продължение на близо една година. По тези съображения съдът е приел, че в случая се касае до оневиняваща ответника непреодолима сила, която го освобождава от отговорност за допуснатата забава за изграждане на обектите, съответно за плащане на претендираната неустойка.
К. Х. П. К. П. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „следва ли разпоредбите на предварителния договор да се тълкуват без да се отчита тяхната взаимовръзка, условията и поредността, в която са уговорени задълженията на страните” и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК по въпроса „следва ли съдът да се произнася без да изследва действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД като тълкува условията по т. 6.1 от предварителния договор частично, а именно обсъжда единствено въпроса за забавата на продавача, без да вземе предвид, че задълженията на продавача са освен изграждане на обекта в посочените в договора срокове, и прехвърляне на правото на собственост на купувача”. Посочва две решения на ВКС – № 502/2010г. ІV г.о. и 81/2009г. І т.о., но не ги прилага.
Първият от поставените въпроси съставлява оплакване на необоснованост на съдебния акт – касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал предварителния договор като не е отчел взаимната връзка, условията и поредността, в която са уговорени задълженията на страните. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Необосноваността на въззивното решение е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос не е правен, а фактически въпрос. Отговор на този въпрос може да се даде едва при разглеждане на спора по същество след обсъждане и тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителния договор и по-конкретно условията по т. 6.1 от същия договор.
С молба от 05.09.2014г. касаторът е поискал да се съединят за общо разглеждане производствата по настоящото дело и по т.д. № 2563/14г. ІІ ТО ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира молбата за неоснователна. С определение от 26.10.2011г. по гр.д. № 14060/11г. Софийски градски съд е разделил разглеждането на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата 40 710 лв. от иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в размер на 11 522,64 евро, които са били предявени с една искова молба. По този начин двата иска са били разгледани в отделни производства в двете съдебни инстанции. При това положение обединяването на двете дела в касационната инстанция не би довело до процесуална икономия, каквато е целта на съединяването на искове.
По изложените съображения въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване. На ответника следва да се присъдят 1000лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г с-в, № 228 от 13.01.2014г. по в.гр.д. № 14266/2013г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. П. К. П. за съединяване на настоящото дело с т.д. № 2563/14г. ІІ ТО на ВКС.
ОСЪЖДА Х. П. К. П., гражданин на Испания, да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1000лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: