5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
София, 12.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3943/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. К. К., както и по касационна жалба на [фирма] срещу решение №72 от 08.02.2013г по гр.дело № 962/2012г. на Пловдивски апелативен съд .Първият от касаторите обжалва решението в частта , с която след отмяна на решение от 17.04.2012г по гр.д. №189/2011г на Старозагорски окръжен съд е осъден да върне платената от купувача по предварителен договор сума 10133 евро, на отпаднало основание , след едностранното разваляне на договора. Касаторът [фирма] обжалва в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение ,с което искът по чл. 19 ал.1 ЗЗД е бил отхвърлен ,отхвърлен е бил и евентуалния иск за разликата до претендираните като платени по предварителен договор 55 000 евро, както и за неустойка от 40 000 евро .
В приложеното към жалбата изложение на касатора К. К. К. са формулирани два въпроса: развалянето на предварителния договор поради виновно неизпълнение на другата страна (купувач),съставлява ли пречка продавачът да претендира обезщетение за вредите от неизпълнението , в това число чрез възражение , че задържа заплатените по договора суми. При условие , че действителната воля на страните се извежда по реда на чл. 20 ЗЗД чрез тълкуване ,какъв би следвало да бъде обективният критерии за разграничаване на заплатените от купувача суми – като такива ,съставляващи вноски на продажната цена или като такива , съставляващи задатък Въпросът изразява тезата ,че следвайки логиката на договора ,съдът е следвало да третира вписаните като забележка две плащания от 5 000 евро и 10 000 лева като задатък , а не като част от цената ,при което положение ответникът по иска, който е изправната страна , развалила договора , може да упражни с възражение задържането им, затова съдът не е следвало да осъжда касатора да върне така полученото на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като в поддържаната от защитата насока са реш.№48/1986г ОСГК, реш. № 206 от 2010 т.д.№18/2009 ІІ ,ТК реш.№ 96 от 2011г по гр.д.870/2010 ІІІг.о.
В приложеното към жалбата изложение на [фирма] като въпрос се поставя противоречието на въззивното решение с практиката на ВКС по прилагането на 180 ГПК , дали предварителният договор представлява , играе ролята на разписка за получената от продавача авансова сума , в случая спорно платените 40 000 евро. В решение №47 от 31.03.2011г д.№646/2009г ІІг.о ВКС е посочено ,че в тази част текстът на предварителния договор е частен удостоверителен документ , подписан от получателя на сумата и доказва изявлението за получаване , докато при така подписан предварителен договор въззивният съд приема обратното. Като процесуалноправен въпрос се изтъква и противоречието на въззивното решение с практиката на ВКС по прилагането на чл.133 б.”б” ГПК (отм) , тъй като погасяване задължението за плащане на аванса се доказва само с писмени документи ,в случая неоспорен по авторство и съдържание предварителен договор , а въззивният съд е нарушил забраната, като не е изложил собствени мотиви по възражението, че първоинстанционният съд недопустимо е допуснал свидетел ,противоречие с указанията в т.19 от ТР №1/2001г т.д №1_2000 ОСГК , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .Поставя се и въпрос изправна или неизправна страна е бил ответникът по договора ,тъй като според установената практика договорът не може да се развали от неизправната страна. Въззивният съд неправилно приема извънсъдебно разваляне за осъществено поради неплащане на цената в срок , каквото съглашение страните не са отразили в договора. Съображения по основанията на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по този въпрос не са изложени .
В отговор ответника по иска К. оспорва доводите на насрещната страна по допускане до разглеждане като изтъква съображения по фактите . Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
В изложението на касатора К. К. К. са формулирани въпроси, които при конкретното съдържание на договора и възприетото от съда в тази връзка, нямат отношение към института на задатъка ,нито към възражението като процесуално средство за защита и материалните му основания. Задатък се дава при сключването на договора и това значение се уговаря ,а не се извежда едностранно от „логиката на договора”, когато другата страна плати друго свое поето парично задължение , след като договорът е вече сключен . Няма правна логика , нито правно основание според което получателят на част от сумата , уговорена като подлежаща на плащане в определен срок след сключването на предварителен договор „втора вноска” може едностранно да се счита същата за задатък .Тезата на защитата ,че в случая другата страна била платила задатък , е довела до формулирането на неотносими към обстоятелствената страна на разрешения правен спор въпроси , неотносима е и наведената като пример за противоречие съдебна практика на ВКС засягаща прилагането на чл.93 ЗЗД .Изяснен в практиката е и въпросът в кои случаи и как може да се упражни защита чрез възражение , когато се касае за насрещно вземане ,или когато уговорка в договора дава основание да се задържи задатъка .
Въпросите в изложението на касатора [фирма] игнорират съдържанието на решаващите изводи на съда и определящо преценяваните от съда конкретни обстоятелства в не по- малка степен. Въззивният съд не е отрекъл разрешението , според което самият договор служи като доказателство за получаване на уговорена парична престация , ако същият съдържа подобно свидетелстващо изявление на едната страна , а е съобразил именно доказателственото значение на договора : в случая е била уговорена друга по вид престация по отношение на спорните 40 000 евро, посочени като равностойност на имот, който продавачът да получи като част от цената по предварителния договор, а остътъкът до уговорените като цена 70 000 евро да бъде платен ,но не при сключването на предварителния договор . Твърденията на защитата за съдържащо се изявление ,че сумата от 40 000 евро е получена , (предпоставили и въпросите в изложението) игнорират уговорката между страните и се основават на съдържание от бланката , която същите са попълнили, т.е щом уговорката е попълнена с ръкописен текст в раздел, предвиден за попълване при уговорка и плащане на капаро, касае се за удостоверяващо изявление за получаване на сумата – капарото поначало се плаща при сключване на договора . Цитираната от защитата съдебна практика (реш.47 от 2011г по т.д 706/2010г ІІ ТК) обаче има предвид недвусмислено удостоверително изявление за получаване на престация, обективирано в съдържанието на сключен договор , докато по настоящето дело въззивният съд е преценявал случай , при който съществуващата уговорка за естеството на престацията би се оказала в противоречие със свидетестващо изявление на едната страна , че получава пари . Довод за частно свидетестващо изявление в документа защитата черпи от бланката на договора, заедно с част , попълнената ръкописно при уговорката за замяна и се позовава на словосъчетание , противоречащо смисъла на уговореното. Налагащото се правно разрешение за този случай е съдилищата да преценяват. В установена по реда на чл. 290 ГПК практика (реш.123 от 2012г по гр.д.№959/2011 ІІІ г.о) също е указано , че същинското съдържание на договора следва да се търси във волеизявленията на страните и поетите задължения. Изявлението за получаване, когато е в текста на подписан от двете страни договор , има свидетелстващ характер ,което съдът съобразява при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. При спорно тълкуване на условия или други модалитети при договор , обективиран чрез попълнаве на бланка при изключващи се по съдържание предложения за някои от условията , от значение е това което страните са попълнили , в случая като ръкописен текст , а не непопълненото, или неотносимо съдържание на бланката. Преценката на въззивния съд относно наличието или липсата на свидетестващо изявленияе в случая е в съответствие с тази практика, не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос , за изискването въззивният съд да изложи собствени мотиви по възражението, че първоинстанционният съд недопустимо и в нарушение на чл.133 б.”б” ГПК (отм ) е допуснал свидетел и че „погасяване задължението за плащане на аванса се доказва само с писмени документи” , се основава на интерпретация на мотивите , която противоречи на явното им съдържание. Възраженията за недопустимост на гласни доказателства са обсъдени от въззивния съд (стр 3 от мотивите), що се касае до кръга въпроси ,за които е налице забраната по чл. чл.133 б.”б” ГПК. (отм ).Затова въззивният съд не е формирал изводите си по този въпрос въз основа на гласни доказателства . По отношение на факта, че предварителният договор като документ не е бил подготвен специално с оглед специфичните изисквания на страните , а това е станало чрез попълване на „типова” бланка , която свидетелят им предоставил ,няма забрана за установяване със свидетелски показания и този факт е съответно коментиран. Не може да се приеме ,че като е изтъкнал горния иначе безспорен факт, въззиният съд е дал разрешение в противоречие с указанията в т.19 от ТР №1/2001г т.д №1_2000 ОСГК ,цитирани от защитата по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК без обосновка в изложението .
На въпроса изправна или неизправна страна е бил ответникът по договора , е отговорено според установените обстоятелства. Липсва формулиран правен въпрос , свързан с решаващите съображения на съда. Липсва и обосновака на основание по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК , поначало липсва правна обосновка на изразената теза , че ако в договора не е записана възможност за едностранно разваляне поради неизпълнение на едната страна , в случая поради неплащане на цената в срок , институтът е неприложим .
Разноските на страните – жалбоподатели остават за тяхна сметка .
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №72 от 08.02.2013г по гр.дело № 962/2012г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .