4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
гр.София, 03.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3500 по описа
за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 24 от 13.02.2014 г., постановено по в. гр.д. № 287 по описа за 2013 г. на Силистренския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено изцяло решение № 437 от 1.10.2013 г. на Силистренския районен съд и е постановено друго за отмяна на уволнението на Р. К. Д., извършено със заповед № 32 от 5.4.2013 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на [фирма] да му заплати 4 240,80 лв. обезщетение за оставането без работа.
Касаторът твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При извършване на подбор по реда на чл.329 от КТ работодателят разполага ли с право да въвежда допълнителни/конкретни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, с които да се установи кой служител работи по-добре?
2. Може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение и да го отмени въз основа на незаконосъобразност на проведения подбор по чл.329 от КТ, когато такъв порок не е заявен в предмета на спора?
3. Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си по всички въпроси, повдигнати от ищеца като основания за отмяна на първоинстанционното решение и при уважаване на иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, включително за дължимостта и размера на обезщетението, или при признаване на уволнението за незаконно претендираното обезщетение се присъжда автоматично? Чия е доказателствената тежест за установяване на срока, в който работникът е останал без работа?
Ответникът по жалбата Р. К. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. К. Д. е заемал длъжността „моряк” по силата на трудов договор с [фирма], когато със заповед № 032 от 5.4.2013 г. трудовото правоотношение е било прекратено поради съкращение в щата. В исковата работникът е заявил, че към момента на уволнението бил в отпуск по болест поради трудова злополука, изложил е довод за злоупотреба с право и изрично е посочил, че според него не е налице посоченото в заповедта уволнително основание- съкращение на щата. В отговора на исковата молба работодателят е поддържал тезата, че има съкращение в щата и ищецът е предпочетен за уволнение в резултат от законосъобразно извършен подбор, като е представил писмени доказателства за установяване на подбора. В първия възможен процесуален момент след запознаване с документа, в който са посочени критериите за подбор- в публичното заседание на 13.09.2013 г. пълномощникът на ищеца е оспорил законосъобразността на подбора с довод за неяснота и неопределеност на използвания от работодателя критерий „отговорност и лоялност”, по който работникът е получил най-малко точки. Именно този довод е възприел за основателен въззивният съд, за да констатира, че подборът е незаконосъобразно извършен, тъй като не става ясно на какво се дължи ниската оценка на ищеца по критерия „отговорност и лоялност”. Затова въззивният съд е отменил отхвърлителното първоинстанционно решение и е уважил предявените от ищеца искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Следователно въззивният съд се е произнесъл по довод за незаконосъобразност на уволнението, който е бил надлежно заявен от ищеца. Ето защо отговорът на втория въпрос на касатора, който съдържа в себе си твърдение за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявено основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед, не може да промени изхода на спора, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос също не е относим към спора, тъй като въззивният съд не е отрекъл правото на работодателя да въвежда допълнителни конкретни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, с които да се установи кой служител работи по-добре. Аргументът на въззивния съд е друг-неяснотата на критерия „лоялност и отговорност” и липсата на конкретни данни, въз основа на които може да се даде ниска оценка на ищеца по този критерий, водят до незаконосъобразност на подбора. Този аргумент е съобразен с указанията, дадени в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, според които критериите за подбор трябва да са формулирани от работодателя по начин, който дава възможност на съда да извърши преценка по законосъобразност на подбора, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника или служителя.
Третият въпрос на касатора произтича от твърдението му, че ищецът не е доказал оставането си без работа-обстоятелство, за което носи доказателствената тежест. Това твърдение е невярно и не съответства на събраните по делото доказателства-удостоверение от 12.09.2013 г. от НОИ за липса на последващи трудови договори на ищеца, както и регистрационна карта на ищеца в Бюрото по труда. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 517 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 335/2009 г. на ІV ГО на ВКС, доказването на оставането без работа може да стане с всички доказателствени средства, включително и на служебна бележка за регистрация в бюрото по труда и удостоверение от НОИ. По отношение на установяването на периода, за който работникът или служителят е останал без работа трябва да се вземе предвид спецификата на иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Кратките срокове за защита на трудовите права, предвидени в КТ, налагат предявяването на иска за обезщетение за оставането на работника или служителя без работа в резултат от незаконното уволнение да стане преди изтичане на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ, тоест-преди да са настъпили фактите, обуславящи основателността на този иск. Затова не е необходимо за тези факти ищецът непрекъснато да поддържа твърдението си и да дава обосновка за целия период на делото/решение № 1014 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 221/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 858/2010 г. на ІV ГО на ВКС/. Следователно ищецът е ангажирал необходимите в случая доказателства за оставането си без работа и въззивният съд е уважил иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ въз основа на тези доказателства, а не автоматично, както твърди касаторът в третия си въпрос. Ето защо третият въпрос също не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 13.02.2014 г., постановено по в. гр.д. № 287 по описа за 2013 г. на Силистренския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: