Определение №1126 от по гр. дело №917/917 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  1126
                                      София  16.09.2009  г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 септември две хиляди и девета година в състав:
                     
          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 917/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Б. от гр. Т., подадена от пълномощника й адв. М, срещу въззивно решение № 6 от 09.01.2009г. по в.гр.д. № 325/2008г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 80 от 07.08.2008г. по гр.д. № 367/2006г. на Троянския районен съд в частта, с която е унищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нот. акт № 63/2004г., до размер на 1/2 от имота, предмет на сделката.
Ответницата по жалбата Ю. Й. Т. от гр. Т. в представения писмен отговор от пълномощника й адв. В моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че на 25.08.2004г., когато прехвърлителката Д. Й. е извършила упълномощителната сделка, тя е била в състояние, което не й е позволявало да разбира и да ръководи действията си. На 23.08.2004г. същата е била приета в МБАЛ гр. Т. в тежко соматично състояние и с налични психиатрични заболявания, което е наложило настаняването й в интензивното отделение на болницата. Приложено било и лечение с морфин, което според заключенията на единичната и тройна съдебни експертизи допълнително повлияло неблагоприятно възможността й да преценява обективната действителност, да формира и да взема решения. Съдът е приел, че порокът във волята на продавачката Д. Й. , който е съществувал при упълномощаването, се е пренесъл и в извършената на следващия ден продажба на недвижим имот, чрез използване на това пълномощно, поради което и тази сделка също е унищожаема съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си. Към този момент не е имало влязло в сила решение за поставяне на Д. Й. под ограничено запрещение – решението по гр.д. № 708/2004г. на ЛОС за поставянето й под ограничено запрещение е влязло в сила на 26.01.2006г.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. Б. в представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Счита, че практиката на ВКС и на съдилищата в България не е съобразена при събирането и преценяването на доказателствата по делото; пренебрегването на обстоятелството, че жалбоподателката е френски гражданин с постоянно местоживеене във Франция, което засяга подсъдността; процесуалното представителство на ограничено запретено лице по строго личен иск и допускане за разглеждане на „несъществуващ иск” като последният въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага ППВС № 5/79г. по някои въпроси при разглеждане на делата за поставяне под запрещение, ТР № 81/74г. по приложението на чл. 39, а. 1 СК /отм./, ТР № 2/2004г. на ВКС по спорни въпроси на касационното производство, ТР № 1/2001г. на ВКС, ТР № 1/2000г. на ВКС, решение № 622/2006г. по гр.д. № 298/2005г. на ВКС, ІV г.о. с което е прието, че съдът не е обвързан със заключението на вещите лица, но ги обсъжда заедно с установените по делото факти и ги преценява по своето вътрешно убеждение; решение № 622/2002г. по гр.д. № 110/2002г. на ВКС, І г.о. с което е прието, че страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица, което е условие за допустимост на процеса. При смърт на страната съдът е длъжен служебно да конституира на нейно място правоприемниците й.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Поставените от жалбоподателката въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика. Съдът е възприел заключенията на експертите – психиатри след анализ и съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства за психичното състояние на продавачката като е обсъдил подробно показанията на разпитаните по делото свидетели.
Не е допуснато твърдяното противоречиво разрешаване и на въпроса за процесуалната правоспособност и правоприемство в процеса. Искът е предявен от поставената под ограничено запрещение със съгласието на попечителя й, а след смъртта на Д. Й. правата на жалбоподателката М. Б. са зачетени като е прекратено производството по делото до размера на нейните наследствени права, които са 1/2 от процесния имот. Неотносимо към спора е ППВС № 5/79г., което е по въпроси на производството за поставяне под запрещение. Въпросът за допустимостта на така предявения иск не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид непротиворечивото му разрешаване от съдилищата и липсата на предпоставки за промяна на съдебната практика.
В съответствие със задължителните указания на ВКС в ТР № 1/2000г. по въпроси на въззивното производство по граждански дела, въззивният съд е изложил мотиви, отразяващи решаваща правораздавателна дейност. Съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора.
Не се констатира и твърдяното противоречиво разрешаване на въпроса за подсъдността на делото по направеното искане за изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл. 88, ал. 3 ГПК, предвид посоченият от жалбоподателката в молбата й от 07.08.2006г. адрес в гр. Т..
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6 от 09.01.2009г. по в.гр.д. № 325/2008г. на Ловешкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top