2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
София, 03.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3088/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2270 от 06.12.2013г , поправено с реш. №75 от 20.01.2014г по гр.д № 801/2013г на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 11.01.2013г на Софийски градски съд ,по същество е отхвърлен иск на касатора да му бъде присъдено обезщетението за имуществени вреди , изразяващи се в това , че в продължение на пет месеца финансов актив на дружеството в размер на 446 000 евро е бил задържан в банка ,вреди притендирани до размера на законната лихва, за посочения период .Тъй като ответниците са договорили покупко-продажба на свой недвижим имот с предварителен договор ,във връзка с изпълнението на който сумата е била внесена от дружеството по специални „ексроу сметки” на името на ответниците , а последните не са дали съгласие сумата да бъде освободена в полза на ищеца вносител при положение ,че между страните по предварителния договор не е бил сключен окончателен договор – в който случай и според условията на договора при откриване на специалната сметка е следвало да има споразумение , т.е съгласие на ответниците . .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и се формулират въпроси какво е отношението между сключените предварителни договори и договорите за специална „ексроу сметка”, правилно ли би било да се приеме ,че отношението е на главни (предварителните договори) към акцесорни (договорите за откриване на сметка). Въпросът е обоснован с тезата, че предварителните договори са главни , а вторите- акцесорни , която обосновка е също по относимостта на формулираните по- нататък въпроси , първият от които е : правилно ли е когато съществуващи облигационни и вещно- правни връзки между страните са прекратени и тогава когато след прекратяването им една от страните извърши увреждащо действие , да се приема договорна отговорност , а не деликтна . Според защитата правилно би било съдът да приеме основанието на иска по чл. 45 ЗЗД : прекратените договори не пораждат действие занапред , договорната отговорност приключва при прекратяването им .Следователно, с прекратяване на главните договори ,се прекратяват акцесорните договори и от тук следва, че основанието за отговорността е деликтно . Следващият въпрос е след като по договорите за „ексроу сметка” възникват двустранни отношения от една страна между банката и вносителя и от другая странат между банката и ответниците ,защо двете инстанции приемат , че е налице „договорна отговрност”Никъде в договорите за сметка не са уредени преки отношения между вносителя- ищец и ответниците ,а изплащането на сумите с функция от осъществяване на конкретни факти ,от представяне на точно определени документи. Четвърти въпрос : Правилно ли е съдът да квалифицира вредоносните действия на ответниците като „неефактивни”, допустима ли е подобна квалификация , не е ли достътъчно да се установи причинна връзка .Защитата има предвид отправена от ответниците заплаха за водене на съдебни дела срещу банката, което е изтъкнато от ищеца като противоправно врединосно действие , станало причина да не се освободят своевременно парите , в полза на вносителя . Поставя се и въпрос за доказателствената сила на частните документи като „съдържащи данни за резултати от вредоносно действие и според закитата доказателствената им сила следва да е”по-висока”, тъй като издателят им , в случая банката , е имала роля на арбитър и в сфирата на нейната дейност се е проявил вредоносния резултат.
В отговор ответниците К. И. З. и и Д. З. изтъкват ,че не е отговорено на изискванията към изложението за допускане до касационно обжалване . На ВКС се предлагат неверни твърдения като ” възможности за развитие на правото”. Не е вярно, че предварителните договори са били прекратени , както и че са липсвали преки правоотношения между страните. Има анекси към договорите , с оглед встъпването на ищеца в правата на купувача. Неотносими към съображенията на съда по фактите и решаващите изводи са последните два въпроса Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението действително формулира неотносими към решаващите съображения на съда въпроси , отговорът им не може да доведе до друга решаваща преценка на обстоятелства по делото. При установените факти съдилищата са разгледали иска на предявеното деликтно основание за да намерят , че липсват две от комулативно необходимите и трайно установени в практиката предпоставки за уважаването му. Това са решаващите мотиви на съда , а не съображението ,че ищецът разполага с право на иск , основан на договорен източник на правоотношенията , какъвто не е предявил в този процес .Горното е изтъкнато от съда в обосновка на извод ,че пряка причинна връзка между трактуваното като противоправно поведение на ответниците и посочения с иска вредоносен резултат няма, че пасивното поведение на ищеца спрямо съконтрагента му – в лицето на банката , не може да обоснове причинна връзка между поведението на ответниците и претендираната щета . Решаващ е и изводът на съда за липсата и на друга комулативна предпоставка за уважаване на иска, а именно че не е доказано противоправно поведение на ответниците .
Формулираните от защитата въпроси нямат връзка с тези решаващи изводи , основани на възприетата фактическа обстановка Фактическият състав , към който нормата на закона привързва претендираните правни последици , не е бил установен по настоящето дело.По сключени предварителни договори ответниците са имали качеството на продавачи , поели задължение за прехвърляне на ид. части от имот с купувач друго дружество и за обезпечаване заплащането на цената , в У. К. Б. АД е била открита специална сметка , като на 25.03.2008 е съставен тристранен договор между банката и страните в материалното правоотношение. Условията за депозиране , блокиране ,съхранение , освобождаване в полза продавачите или в полза на вносителя, ( който може да е трето лице – в случая ищецът ) включително с натрупаните лихви , са уговорени в този договор .
Оттделно от това, изразените чрез въпросите правни тези на защитата са несъстоятелни и в стълкновение с основни принципи на облигационното право . Разрешенията , които дават основание в теорията и практиката определени вземания да бъдат определяни като главни или акцесорни , нямат пряка мултипликация при източниците на задълженията , каквито са договорите , без това да означава ,че договорите нямат връзка едни с други . Несъстоятелно от правна гледна точка е твърдението, че щом поетите задължения по предварителния договор не са били изпълнени на уговорената дата , същият се е прекратил и тъй като договорът за банкова сметка обслужвал изпълнението, последният също се е прекратил . Непонятни – като довод за друг изход на делото при поддържания от защитата отговор на въпросите , са съображенията за категоризация на договорите като „главни и акцесорни” , за доказателствената сила на частните писмени диспозитивни документи ( в случая кореспонденция между банката и ответниците по повод искането на ищеца парите да бъдат освободени ). Тезата , че съдът вместо да установи причинната връзка, квалифицира част от наведените вредоносни действия на ответниците като „неефактивни” е интерпретация на мотивите на съда , която няма опора в съдържанието им и не представлява правен въпрос .
Освен че липсва относимост към решаващо произнесен от въззивния съд въпрос , от който да зависи изходът на делото , в изложението липсва и обосновка по наведеното конкретно основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид правното съдържание на поставените въпроси .Дължат се разноски ,естановени в размер на 340 лева .
Ето защо касационно разглеждане не следва да се допуска и ВКС ІІІ г.о .
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 2270 от 06.12.2013г по гр.д № 801/2013г на Софийски апелативен съд.
Осъжда [фирма] със седалище [населено място] да заплати на К. И. З. и Д. А. З. сумата 340 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .