Определение №1129 от по гр. дело №1021/1021 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                      
 
                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№123
 
                                       София08.03. 2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на  двадесет и четвърти февруари  две хиляди и десета година в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                                    ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
                                                                                БОНКА  ЙОНКОВА
 
изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова
т.дело  № 1021/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Б. и Н. И. Б. , двамата от гр. С., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение от 15.06.2009 г. по гр.д. № 1186/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-„Д” въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 136/11.01.2008 г. по гр.д. № 11098/2005 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 24 състав. С посоченият съдебен акт е уважен предявен от „С” О. иск по чл.264 ЗЗД за сумата 5 787.15 лв., ведно със законната лихва от 07.02.2005 г., а за разликата до 9 830.78 лв. е отхвърлен поради частично уважаване на възражение за прихващане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за претендираните от „С” О. , на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 и вр. с чл.264 ЗЗД, суми в размер на 5 280 лв. – разходи за охрана и 1 706.38 лв. – разходи за електроенергия, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението на визираните в чл.281, т.3 ГПК основания. Считат, че при постановяване на решението не са преценени всички релевантни доказателства, а размерът на остатъка от дължимото по договора за изработка възнаграждение е определено само въз основа на допълнителната счетоводна експертиза. Според касаторите изводите на решаващия състав за частична неоснователност на евентуалното възражение за прихващане – за разликата над 4 150.34 лв. до предявения размер от 12 675 лв. са незаконосъобразни и необосновани. Твърди се, че не е отчетена законовата забрана по чл.222, ал.1, т.6 ЗУТ за ползване на невъведени в експлоатация обекти, както и, че липсва съпоставка на датата на съставяне на констативен акт обр.15 и датата, за която касаторите са поканени за подписване на този акт.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на спора материалноправен въпрос, касаещ необходимото съдействие по смисъла на чл.95, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.96, ал.1, предл.2 ЗЗД в отношенията по повод строителството и покупката на обекти в строящи се сгради и доколко при произнасяне по този въпрос следва да се изследват въпросите, свързани с изпълнението на проектите и осъществяване условията на договора. Касаторите считат, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – „С” О. гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че жалбата не следва да бъде допусната до разглеждане, а по същество е неоснователна. Подробни съображения са изложени в подаден по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното решение на първостепенния съд, решаващият състав на Софийски градски съд, след преценка на писмените доказателства по делото и неоспорената от страните допълнителна счетоводна експертиза, приета на 15.10.2007 г. е приел, че от общо дължимата за изградените обекти – апартамент и гараж по договор от 28.02.2003 г. и анекс от 12.03.2003 г., ответниците/сега касатори/ дължат общо сумата 71 229.99 лв., от които са заплатени 61 292.50 лв., или остава неиздължена цена в размер на 9 937.49 лв. С оглед безспорно установената забава на дружеството – строител за предаване на обектите в уговорения срок – до 31.12.2004 г. е направен извод за причинени на възложителите вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да живеят в обектите. В тази връзка евентуалното възражение за прихващане е частично уважено – за сумата 4 150.34 лв. за периода от 01.01.2005 г. до датата на получаване на нотариалните покани – 21.07.2004 г., с обективирано в тях искане за даване необходимото съдействие от страна на възложителите за съставяне на констативен акт по чл.176, ал.1 ЗУТ.становеният по делото неоправдан отказ на ответниците да приемат обекта след 21.07.2004 г. е мотивирал решаващият съд да направи извод за освобождаване на дружеството от последиците на собствената си забава, на основание чл.96, ал.1, предл.второ ЗЗД, за периода до издаване на разрешение за ползване на сградата – 28.04.2005 г.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че касационно обжалване не следва да се допуска. Формулираният от касаторите материалноправен въпрос, касаещ необходимото съдействие по повод облигационни отношения по договор за строителство, е релевантен за делото при произнасяне по евентуалното възражение за прихващане. Преценката обаче за вида и обема на дължимото съдействие винаги е обусловена от конкретните обстоятелства по делото във връзка с етапа на строителството и задълженията на собствениците на отделните обекти в строящата се сграда за приемане на обектите, а правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд могат да се преценяват едва след положително произнасяне по искането за допускане на касационно разглеждане на делото. В случая, изводите на решаващия състав за частична основателност на възражението за прихващане, не са резултат само от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал, при отчитане на приложимите общи правила относно кредиторовата забава и последиците от нея предвид предприетите от касаторите фактически и правни действия във връзка с установяване годността за приемане на строежа. От друга страна, не е налице и допълнително предвидената в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за достъп до касационно разглеждане на делото. Твърденията на касаторите са основани единствено на необходимост от точно прилагане на закона. По смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК точното прилагане на закона и развитието на правото не са самостоятелни основания, а формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на доводи в жалбата, че произнасянето по посочения материалноправен въпрос е и от значение за развитието на правото е достатъчна, за да обоснове извод за недопускане на обжалването. Независимо от това, цитираното основание не е налице и затова, че в случая липсва съдебна практика, създадена в резултат на неточно тълкуване на закона, нито се касае за неясни или непълни законови разпоредби, които да се нуждаят от тълкуване и даване на конкретни правни разрешения по прилагането на закона – чл.96, ал.1 във вр. с чл.95 ЗЗД.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 15.06.2009 г. по гр.д. № 1186/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-„Д” въззивен състав.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top