О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 01.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №123/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4073/17.11.2015 г., подадена от В. Д. – прокурор в Окръжна прокуратура – В., представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България против въззивно решение №115/26.10.2015 г. по гр.д.№291/2015 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено решение №172/22.5.2015 г. по гр.д.№2146/2014 г. по описа на Видинския районен съд, пети граждански състав, и допълнително решение №–44-РЗ/18.6.2015 г. по същото дело,
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че обжалваното решение е правилно, тъй като е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е налице законосъобразно прилагане на нормата на чл.52 ЗЗД, с оглед понесените от ищеца вредоносни последици.
В изложението на касационния жалбоподател – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Позовава се и представя . Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Т. И. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Н. А., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №115/26.10.2015 г. по гр.д.№291/2015 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№4073/17.11.2015 г., подадена от В. Д. – прокурор в Окръжна прокуратура – В., представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – [населено място], [улица], да заплати на Т. И. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В., [улица], деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: