О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С., 10.02. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 746 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба на Х. Б. държавни железници, ЕАД, седалище [населено място] против определение на Софийски градски съд от 21.10.2011 г. постановено по гр.д. № 4032/2011 г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на разглеждане от Върховен касационен съд съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С. Ц. М. предявила против Х. Б. държавни железници, ЕАД, седалище [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Първата инстанция е отхвърлила всички искове и осъдила ищцата М. да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски в размер на 240 лв.
С. М. подала въззивна жалба, образувана в гр.д. № 4032/2011 г.. По-късно депозирала молба за отказ от исковете и в открито съдебно заседание съставът на Софийски градски съд обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото.
С молба от 14.06.2011 г. ответникът по иска [фирма] чрез юрисконсулт Р. П. е подало молба до съда да се произнесе по искането му за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В закрито заседание на 21.10.2011 г. съставът на Софийски градски съд е отхвърлил молбата. /съдебният акт не е пришит към досието с книжата по гр.д. № 4032/2011 г. на СГС, а е изпратен с преписката по частната жалба, поради което се намира на л. 18 от досието по ч.гр.д. № 746/2011 г. на ВКС, ІV ГО/. Аргументите са, че страната не е направила искане за присъждане на разноски в съдебното заседание, в което съдът се е произнесъл по молбата на ищеца за отказ от исковете.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и при постановяване на определението по чл. 233 ГПК, независимо дали отказът от иска е сторен в първа или въззивна инстанция. Във втория случай съдът трябва да съобрази сторените разноски и в двете инстанции. Право да получи такива, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК и доколкото с поведението си не е станал причина за предявяване на иска, е на ответника. Веднъж направено от страната в хода на съдебното производство искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, задължава съда да се произнесе по него, независимо коя поред инстанция е, нито от вида на акта, с който ще приключва делото -решение или определение. В случая ответникът по исковете по чл. 344, ал. 1, т. , т. 2 и т. 3 КТ – Холдинг Б. държавни железници, ЕАД, седалище [населено място] е претендирало присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото още в отговора на исковата молба, а и по-късно в хода на съдебното производство – в откритото съдебно заседание, проведено пред първа инстанция и в отговора по въззивната жалба. Следователно, въззивният съд е бил надлежно сезиран с претенция за присъждане на съдебно-деловодните разноски от страната. Няма изискване, тя да прави ново искане, когато ищецът направи отказ от исковете, или ако поради друга причина съдът ще прекрати производството по делото.
В заключение, определението на Софийски градски съд е неправилно и следва да бъде отменено, като съставът на Върховния касационен съд се произнесе по съществото на направеното искане по чл. 78, ал. 4 ГПК.
Ответникът има право на сторените в инстанциите съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение – 240 лв. за производството пред първа инстанция и 180 лв. за производството пред въззивна инстанция.
С оглед резултата по частното производство, С. М. трябва да заплати на жалбоподателя и сторените от него съдебноделоводни разноски – 15 лв. платена държавна такса.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 4032/2011 г. по реда на чл. 248 ГПК на 21.10.2011 г., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С. Ц. М. от [населено място], ж.к „Фондови жилища” [жилищен адрес] да заплати на Х.Б. държавни железници, ЕАД, седалище [населено място], [улица] сумата в размер на 420 лв. – съдебно деловодни разноски, сторени в производството пред първа и въззивна инстанции, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, както и 15 лв. – съдебно-деловодни разноски, сторени в производството по ч.гр.д № 746/2011 г. на ВКС, ІV ГО.
Определението е окончателно.
Препис да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: