3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 11.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 1031 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. К. Д. и Р. Б. Д. срещу определение № 398 от 11.12.2012 г. по гр.д.№ 650 по описа за 2012 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от Д. К. Д. и Р. Б. Д. против въззивно решение № 107 от 3.5.2012 г. по в.гр.д. № 117 от 3.05.2012 г. по в. гр. д. № 117/2012 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, тъй като цената на иска погрешно е изчислена върху квадратни метра идеални части и съответната пропорция на част от данъчната оценка на имота. Данъчната оценка надвишава ограничението на чл.280, ал.2 от ГПК и искът е един и същ, независимо колко квадратни метра са засегнати от имота, чиято ревандикация се иска. Противното би означавало, че ако ответникът владее без основание малка част от имота, исковата защита на собственика ще е двуинстанционна, а ако владее по-голяма площ, производството ще стане триинстанционно. Молят настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба [община] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателите, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Частните жалбоподатели са предявили ревандикационен иск за предаване владението на 190 кв.м. от имот с площ от 1 265 кв.м. и с данъчна оценка за целия имот в размер на 24 343,20 лв. съгласно удостоверение № [ЕГН] от 26.03.2009 г., находящо се на стр.260 по описа на Радневския районен съд. В този случай цената на иска се изчислява по правилото на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК. Когато искът за собственост е предявен за реална част от недвижим имот, то цената му се определя върху данъчната оценка на тази реална част от площта на имота, за която се търси защита, а не върху данъчната оценка за целия имот. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, отразена в определения № 357 от 2.11.2012 г. по гр. д. № 744/2012 г. на І ГО, № 266 от 6.7.2012 г. по гр. д. № 544/2012 г. на ІІ ГО, № 851 от 21.12.2012 г. по ч.гр.д. № 637 на ІІІ ГО и много други. Следователно цената на иска трябва да се изчисли въз основа на данъчната оценка за спорните 190 кв.м., а не въз основа на данъчната оценка на целия имот, поради което тази цена е под 5 000 лв. По този начин цената на иска е била определена и в първото по делото заседание, като с определение от 25.10.2010 г. районният съд е посочил, че дължимата държавна такса е 163 лв. Жалбоподателите са внесли таксата в този размер, който отговаря на цена на иска от 4 075 лв. След първото по делото съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ГПК въпросът за цената на иска вече не може да се повдига пред касационната инстанция/определение № 305 от 7.7.2010 г. по гр. д. № 284/2010 г. на ІІ ГО на ВКС/.
Различието в цената на иска, когато се претендират различни по размер части от имота, действително води и до разлика в броя на възможните съдебни инстанции, които могат да разгледат делото. Това разрешение е възприето от законодателя и се дължи на процесуалния закон, който съдът е длъжен да приложи.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че цената на предявения иск е под пет хиляди лева и съобразно редакцията на чл.280, ал.2 от ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г./, приложима на основание параграф 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г./, решението по този иск не подлежи на касационно обжалване. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 398 от 11.12.2012 г. по гр.д.№ 650 по описа за 2012 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от Д. К. Д. и Р. Б. Д. против въззивно решение № 107 от 3.5.2012 г. по в.гр.д. № 117 от 3.05.2012 г. по в. гр. д. № 117/2012 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: