5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София, 11.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4901/2018 г.
Производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е образувано по частна касационна жалба с вх. № 32806/12.11.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна, подадена от К. С. М. и Я. Й. Х., чрез адвокат К. С. против определение № 2773 от 30.10.2018 г. по в. ч. гр. дело /въззивно частно гражданско дело/ № 2352/2018 г. на Варненски окръжен съд.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното определение, поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване пред касационния съд е потвърдено определение № 9392, постановено в закрито заседание на 23.08.2018 г. по гр. дело № 12042/2018 г. на В. /Варненски районен съд/, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молба по чл. 523, ал. 2 ГПК, подадена от настоящите жалбоподатели за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 421/2018 г. по описа на ЧСИ И. С.. Въззивният съд е констатирал обстоятелствата, които е установил и В., а именно, че частните жалбоподатели са сезирали първата съдебна инстанция с молба по чл. 523, ал. 2 ГПК, съдържаща искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 421/2018 г. на ЧСИ И. С., образувано въз основа на изпълнителен лист, на основание издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Второинстанционният съд е изложил още, че въз основа на заповедта Д. Г. Б. и Б. А. Б. за осъдени да предадат на кредитора Н. Б. Б. държането на поземлен имот, находящ се в [населено място], с.о. „Ментеше“ с идентификатор …, като при изпълнение на въвода, в имота са заварени настоящите частни жалбоподатели – К. С. М. и Я. Й. Х., които твърдят в молбата по чл. 523, ал. 2 ГПК, че владеят имота преди образуване на ч. гр. дело № 9294/2018 г., решението по което се изпълнява в рамките на изпълнителното производство по дело с номер 421/2018 г. Същият съд приема, че частните жалбоподатели не могат да се ползват от предвидената в чл. 523, ал. 2 ГПК и чл. 524 ГПК защита, като се позовава на ТР № 3/2015 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСГКТК на ВКС и мотивира крайния си извод, че производството по молбата е процесуално недопустимо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, първият от които е със следното съдържание: „1. В хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, в случай, че третото лице не е обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК, а твърди и притежава права върху имота, които изключват правата на взискателя, следва ли съдебния изпълнител да даде срок на това трето лице да поиска от съда спиране на изпълнението или следва да откаже извършването на изпълнително действие – въвод във владение на недвижим имот?“. Частните жалбоподатели считат, че В. се е произнесъл по този въпрос в противоречие с цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС. В. не се е произнесъл по въпрос с цитираното съдържание. От мотивите на въззивното определение се установява, че не са обсъждани действията, които е извършил или следва да извърши съдебният изпълнител, тъй като молбата е оставена без разглеждане. Когато зададеният от касатора въпрос не е изведен и не произтича от мотивите на въззивния съд, както е в настоящия случай, липсва общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не допуска касационен контрол, без да разглежда сочените допълнителни основания. Ето защо по този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.
Вторият въпрос е формулиран, както следва: „2 . Дали единствената възможност за защита на владението на третото лице, владеещо и заявило собственически права върху имота от преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, изключващи правата на взискателя, е да изчака да бъде извършено незаконно действие на съдебния изпълнител – въвод във владение и едва след това да подаде жалба, с оглед последваща отмяна на незаконното действие по реда на чл. 435, ал. 5, изр. 1 от ГПК, или следва да поиска от съда спиране на изпълнението и възможност да предяви правата си по исков ред?“. И този въпрос е поставен, без оглед мотивите на окръжния съд. Правните разрешения, обусловили изхода на процесуалноправния спор обективират разбирането на второинстанционния съд за недопустимост на молбата, поради неотносимостта на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита по отношение на частните жалбоподатели, която произтича от правното им положение на трети лица, придобили владение върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото решение. Цитираният по – горе текст визира въпрос, насочен към реализираното от касаторите процесуално действие – искане по чл. 523, ал. 2 ГПК и посочената от въззивния съд, в съответствие с тълкувателните мотиви на ОСГКТК на ВКС в ТР № ТР № 3/2015 г. по т. дело № 3/2015 г., алтернатива – защита по чл. 435, ал. 5 ГПК, т.е. поставя въпрос за правилността на проведеното от В. процедиране, имащо за правен резултат прекратяване на производството. В т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС изрично е посочено, че не са правни въпросите по съществото на спора, засягащи правилността на обжалвания съдебен акт. Именно такава характеристика има цитирания въпрос и затова с въвеждането му касаторите не обосновават приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият въпрос няма правно значение за селектиране на частната касационна жалба, тъй като мотивите на В., в които процесуалната недопустимост на молбата по чл. 523, ал. 2 ГПК се аргументира с правното положение на молителите като трети лица, придобили владение върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото основание са в съответствие с разрешенията в ТР № 3/2015 г. от 17.07.2017 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСГКТК на ВКС. Затова и по този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Третият въпрос е със следното съдържание: „3. Следва ли съдът да спре изпълнението, когато третото лице владее и е заявило собственически права върху имота от преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, за да се даде възможност за решаване на спор за собственост, или следва да се приеме, че третото лице може да обжалва само и единствено вече извършен въвод по реда на чл. 435, ал. 5, изр. 1 ГПК?“. Цитираният текст визира въпрос със същото съдържание, както предходния, но насочен към приетия от въззивната инстанция правен резултат – процесуална недопустимост на молбата, поради неотносимост на защитата по чл. 523, ал. 2 ГПК към трети лица, придобили владение върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото основание. Затова изложеното по предходния въпрос трябва да се има предвид и по настоящия въпрос. И по двата въпроса липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като В. е разрешил процесуалноправния спор в съответствие с приетите от ВКС в посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС № 3/2015 г. изводи.
Касаторите не са обосновали наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Д., че въззивният съд е постановил определението си в противоречие с изложеното в мотивите, т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е правно несъстоятелен, тъй като в тълкувателните мотиви на решението на ОСГКТК на ВКС е отразено, че третото лице, придобило владение върху имота преди завеждане на делото не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита, а и няма интерес от същата. Тези правни разрешения са обективирани и в диспозитива на ТР на ОСГКТК на ВКС. Когато въззивният съд се е произнесъл в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице основание и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото, тъй като същото изисква липсата на съдебна практика по конкретен правен въпрос, а в случая е налице ТР на ОСГКТК на ВКС. Въпросът при последваща отмяна по чл. 435, ал. 5, пр. 1 ГПК, „кой следва да въведе обратно в имота вече отстранен чрез отмененото от съда незаконно действие на съдебния изпълнител дотогавашен владелец“ е извън въпросите, по които се е произнесъл В. и не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторите не са обосновали и другата хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – точно приложение на закона, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на закона или обществени условия.
В изложението се твърди, че са налице предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторите нямат аргументирано изложение за наличие на предпоставките му. Ето защо съставът на ВКС намира, че и с тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне разглеждане на частната касационна жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен и следния въпрос: „Длъжен ли въззивният съд, независимо от препращането към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК, да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, включително да отговори на доводите и възраженията, развити в жалбата, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“.
Твърди се, че съдът неправилно и в противоречие с решение по гр. дело № 3569/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. не е изложил самостоятелни мотиви и не е коментирал възраженията във въззивната частна жалба. Цитират се и други решения на ВКС – решение по гр. дело № 964/2012 г. на състав на ІV г.о., решение по т. дело № 823/2010 г. на състав на ІІ т.о. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд е съобразил задължението си за обсъждане на доказателствата и доводите на страните, като в мотивите на определението е обсъдил доказателствата относно правно релевантните факти, посочил е кои обстоятелства намира за установени, съобразил е правните разрешения в практиката на ВКС, позовал се е на ТР № 3/2015 г. от 17.07.2017 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСГКТК на ВКС и е разрешил правен въпрос, предмет на процесуалноправния спор в съответствие с него. Поради това не се отклонил от разрешенията в практика на ВКС, третираща задължението на съда да мотивира акта си чрез формиране на самостоятелни фактически констатации и правни изводи. В този смисъл са разрешенията в приложената от касаторите практика на ВКС. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното по – горе настоящата инстанция намира, че касаторите не са обосновали приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2773 от 30.10.2018 г. по въззивно частно гражданско дело № 2352/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: