О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 12.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 93/2010 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба от М. Е. И. от град С. против определение от 07.8.2009 г. по ч.гр.д. №6848/2009 г. по описа на Софийския градски съд, т.о.,с която е оставена без уважение въззивната частна жалба, подадена от М. И. , срещу определение от 25.6.2009 г. по гр.д. №3431/2009 г. по описа на СРС, 86 състав, с което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение на предявен от нея иск с правно основание чл.86 СК срещу Г. А. С..
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение от 25.6.2009 г. по гр.д. №3431/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 86 състав, е оставена без уважение молбата на М. Е. И. от град С., за допускане обезпечение за бъдещ иска, чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране на изпълнително дело”
С определение от 07.8.2009 г. по ч.гр.д. №6848/2009 г., по частна въззивна жалба от молителката и ищца М. И. , Софийският градски съд е оставил без уважение частната въззивна жалба.
Срещу въззивното определение на Софийския градски съд е подадена частна касационна жалба от молителката и ищца М. И. , по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се за отмяна на обжалваното определение и допускане на обезпечение, така както е поискано.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната касационна жалба от М. Е. И. е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол.
Обжалваното определение не прегражда развитието на спора, тъй като не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл. 396 вр. чл. 274, ал. 1, предл. 2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен.
По отношение на определенията с които въззивната инстанция се е произнесла по обезпечителна мярка не намира приложение чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като препращането на чл.280, ал.1 към чл. 274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на СГС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл. 274, ал. 3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство.
Налице е привременна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал или да бъде допусната нова (подходяща) обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Ето защо частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горните съображения и Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх. №94513/27.8.2009 г., подадена от М. Е. И. от град С., против определение от 07.8.2009 г. по ч.гр.д. №6848/2009 г. по описа на Софийския градски съд, т.о.
Определението може да се обжалва в седмичен срок пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, г.к.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: