Определение №113 от 18.3.2014 по гр. дело №1184/1184 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 113

[населено място], 18.03.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1184 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2069 от 22.10.2013г. по гр.д. № 1681/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1077 от 13.03.2013г. по гр.д. № 946/2012г. на Варненски районен съд за отмяна на основание чл. 40 З. на решения на Общото събрание на Етажната собственост в комплекс „Бяла бийч резорт”, [населено място], [улица], обективирани в протокол от 16.12.2011г., по иск на множество собственици на самостоятелни обекти.
Жалбоподателят Етажна собственост в комплекс „Бяла бийч резорт”, [населено място], [улица], представлявана от управителя А. С., чрез пълномощниците адв. П. и адв. Д., намира решението за неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК поставя три правни въпроса, първите два по приложението на З., а третият – по ГПК, като счита, че въпросите нямат уредба в закона.
Ответниците по касационната жалба чрез пълномощника им адв. К. вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл. 40 З. за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост на комплекс от затворен тип в [населено място] на [улица], взети на 16.12.2011г. Молбата за отмяна е подадена от множество собственици на обекти в комплекса – осем юридически лица със седалище в [населено място] и 26 физически лица, всички граждани на Д.. Изложени са съображения за нарушения на закона при свикването и провеждането на общото събрание, а именно: собствениците не са поканени по надлежния ред, дневният ред не отговаря на изискванията на закона, избраният председател не отговаря на изискванията на чл. 19, ал.8 З., приетият Правилник за вътрешния ред противоречи на закона и др.
Установява се, че общото събрание е свикано като на 08.12.2011г. е залепена покана на видно място в сградата. На събранието са взети решения за приемане на дневен ред, за избор на нов управител, за приемане нов правилник на Етажната собственост, за възлагане поддръжката и управлението на управителя, за одобряване предложението за бюджет и финанси, за одобряване извършената работа от [фирма].
За да уважи иска съдът е приел на първо място, че събранието не е валидно свикано. След като болшинството собственици в комплекса са чуждестранни граждани, които обитават имотите си предимно през лятото и при налични данни за техните адреси, телефони и и-мейл адреси, те е следвало да бъдат уведомени по този начин, а не чрез залепване на поканата в сградата. Освен това, съдът е намерил за необичайно общото събрание да бъде свикано през зимния сезон, в период на предстоящи Коледни и новогодишни празници, при знанието от страна на свикващия събранието собственик, че повече от половината собственици не са български граждани и не пребивават в България по това време. По този начин според съда е допуснато заобикаляне на закона и подценяване процедурата по уведомяването, разчитайки на отсъствието на чуждестранните собственици. На второ място съдът е приел, че са допуснати процедурни нарушения при провеждането на събранието. Липсват данни кои лица са се явили, кои са техните представители, липсва препис от книгата на етажната собственост по чл.7 от З., установяваща броя собствениците и процентното участие в идеалните части на всеки един от тях. Според съда начина на водене на протокола също цели да заобиколи отсъствието на редовно уведомяване на значителната част от собствениците – видно, че участие са взели незначителен брой лица, като конкретно не е посочено кого представляват и какъв процент идеални части от общите части притежават представляваните, за да се преценят изискванията на чл. 15 и 17 З. за кворум и за вземане на решения.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият поставен от касатора правен въпрос е: по какъв начин се свиква общо събрание на етажната собственост когато се преминава от действие на стара редакция на З. към по-нова и не са налице предвидените в З. органи и документи. Този въпрос не е поставян на вниманието на съда, не е обсъждан от него и не е определил решаващите му изводи. Освен това, не е ясно коя стара и нова редакция на закона има предвид касатора, а и видно че при приемането на изменения в закона в ДВ 15/2010г. и ДВ бр.57/2011г. са създадени преходни разпоредби, предвиждащи срокове за свикване на общи събрания. Поради това соченият правен въпрос не може да послужи за основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос: „дали за комплекси от затворен тип със сезонно обитаване се прилага З. или следва да се имат предвид специфичните техни особености, които обуславят специални правила за управлението им” също не е разглеждан от съда. За страните и за съда е било безспорно, че етажната собственост е в комплекс от затворен тип по смисъла на § 1,т.3 ДР З. и че за нея са приложими правилата на З..
На трето място е поставен процесуален въпрос, свързан с доклада по делото, съставян от първоинстанционния съд, а именно: какви са последиците при неизпълнение на задължението да се състави доклад и наличие на възражение в този смисъл пред въззивната инстанция; длъжен ли е въззивният съд да поправя процесуалните нарушения на първата инстанция, съответно да направи свой доклад по делото и да допусне доказателства по чл. 266 ГПК, които не са ангажирани поради процесуалните нарушения в първата инстанция. По този въпрос е прието Тълкувателното решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2, според което: „В. съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания”. В настоящия случай във въззивната жалба на Етажната собственост липсват каквито и да е оплаквания, свързани с доклада на първата инстанция. Едва в съдебното заседание пред Варненски окръжен съд пълномощникът на въззивника е заявил, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК формално, без да посочи конкретно нарушение. При тези констатации липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като не е налице противоречие с тълкувателния акт – при липса на доводи в жалбата въззивният съд правилно не е обсъждал пълнотата и правилността на съставения доклад.
В обобщение следва да се откаже достъп до касационен контрол на обжалвания съдебен акт.
Ответниците по жалбата не са представили доказателства за направени разноски в настоящето производство и такива не им се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2069 от 22.10.2013г. по гр.д. № 1681/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Етажна собственост в комплекс „Бяла бийч резорт”, [населено място], [улица], представлявана от управителя А. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top