5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№113
С., 20.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 58 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. Ч., Н. Я. Ч., Г. А. С., Д. Я. С. и Б. В. Ч., чрез пълномощника им адвокат А. Т., против решение № І-100 от 12.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1102 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 50/6.04.2011 г. по гр.д. № 528/2010 г. на Районен съд-Поморие за отхвърляне на предявения от С. Н. Ч., Н. Я. Ч., Г. А. С., Д. Я. С. и Бърза В. Ч. против А. М. Г. ревандикационен иск по отношение площ от * кв.м., представляваща част от собствения на ищците УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], придаваема от южния УПИ *-* с плана на [населено място] от 1991 г.
Ответникът по касационната жалба А. М. Г. оспорва допустимостта на касационната жалба оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, както и нейната основателност, но не е изразил становище по наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.283, изр.първо от ГПК и цената на иска е над определения в ч.280, ал.2 ГПК размер – чрез ревандикационния иск за процесните * кв.м. се защитава правото на собственост на УПИ *-* и цената на иска съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК се определя от данъчната оценка на урегулирания поземлен имот, която е в размер на 7675.10 лв.
Искът е основан на твърденията, че процесните * кв.м. по регулационния план са придадени към имота на ищците, алтернативно – че са придобити по давност чрез владение, осъществявано още от придобиването на урегулирания поземлен имот през 1958 г. В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че спорната площ принадлежи към неговия имот, в чиито граници е включена по плана от 1933 г. и никога не е владяна от ищците, с изключение на малък период от време през 2005 г., когато същите самоволно са преместили оградата. Първоинстанционният съд е приел, че за територията на [населено място] първият регулационен план е от 1933 г., а сега действащият план е от 1991 г., като ищците са собственици на УПИ *-* /идентичен с парцел *-*/, а ответника – на УПИ *-* /идентичен с парцел *-*/ от кв.* по плана на селото. По плана от 1991 г. регулационната линия между двата имота е била изместена на юг и по този начин се е образувала придаваема част от имота на ответника към имота на ищците с площ * кв.м., като до * г. оградата е минавала така, че е приобщавала само част от спорната територия. През * г. ответникът предявил против ищците иск за възстановяване владението върху придаваемата част, като искът е уважен с влязло в сила решение и на 3.09.2009 г. бил извършен въвод във владение, но малко по-късно оградата била възстановена на старото място. Искът е отхвърлен по съображения, че процесната гранична част от имоти е придаваема от имота на ответника към имота на ищците с плана на селото от 1991 г. и съгласно действащия към този момент З. влезлия в сила регулационен план е имал отчуждително действие, изразяващо се в това, че процесната земя е станала част от имота на ищците. Наред с това обаче между собствениците са възникнали облигационни отношения по уреждане на сметките, т.е. за собствениците на УПИ *-* е възникнало задължение да заплатят на собственика на УПИ *-* придадената към техния имот земя, както и следващото се от това право да заемат придадената им част, изпълнението на които изисквания се разглежда като прилагане на влезлия в сила регулационен план. Съгласно § 6 ЗУТ, действащите градоустройствени планове запазват действието си, но ако не са били приложени могат да бъдат приложени по реда на З. в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ, след изтичане на който съгласно § 8 ЗУТ отпада отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадените части, като Тълкувателно решение № 3/28.03.2011г. по т.д. № 3/2010г. на ВКС отчуждителното действие се прекратява автоматично. В случая липсват твърдения от ищците, чиято е доказателствената тежест и доказателства, че са били надлежно извършени действията по прилагане на плана от 1991 г. – заплащане на придадената им част на ответника и заемането и изцяло и следва да се приеме, че регулацията от 1991 г. в частта относно спорната между страните част от имот, не е била приложена, включително и в сроковете по § 6 ЗУТ, поради което съгласно §8 ЗУТ отчуждителното действие е било прекратено автоматично и понастоящем процесната площ е част от имота на ответника. В. съд е приел за правилни и законосъобразни изводите на районния съд за неприложена регулация и за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че правото на собственост е придобито от ищците въпреки неуредените регулационни сметки по давност съгласно ТР №1/1993 г. на ОСГК на ВС, тъй като не се установява непрекъснато, спокойно, необезпокоявано владение в продължение на десет години по отношение на спорните * кв.м дворно място – данните по делото сочат, че оградата е преместена през 2005 г. – т.е. – дотогава мястото е било владяно от ответника, което опровергава всички твърдения в тази насока от страна на въззивниците – ищци.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставят въпроса какъв е предметния обхват на доказателствената сила на официален документ – нотариален акт, в който е посочено, че за прехвърления с акта имот не са уредени регулационни сметки по отношение на съседен общински имот, без да е посочено, че липсват неуредени регулационни сметки по отношение на други съседни имоти и в този случай следва ли да се приеме, че всички други регулационни сметки извън тези с общината са уредени, по който въпрос няма практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона предвид практиката в нотариалните актове да не се обективира изявление за уредени регулационни сметки. Отговор на този въпрос се съдържа в мотивите на ТР №1/1993 г. на ОСГК на ВС, според което при законосъобразна регулация, регулационните линии стават имотни след завземането на придаваемата част по законоустановения ред, включително и въз основа на титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик. Следователно само нотариален акт за собственост по регулация, но не и нотариални актове по сделки установяват уреждане на регулационните сметки. При наличие на тълкуване по поставения въпрос в практиката на ВС, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърди се и противоречие на въззивното решение по въпроса кога един дворищно-регулационен план се счита приложен с ТР №1/1993 г. на ОСГК на ВС, според което планът се счита приложен от дадата на заемането на придаваемите части и владението им повече от 10 години или ако дължимото обезщетение е изплатено. В мотивите си въззивният съд е разгледал именно тези предпоставки – налице ли е плащане за придаваемите от имота на ответника процесни * кв.м. или тяхното завземане преди повече от 10 години, поради което решението му съответства на указанията по прилагане на закона, дадени с посоченото тълкувателно решение.
К. считат, че по въпроса за процесуалното задължение на съда да анализира, обсъди и съобрази всички събрани по делото доказателсвени средства и да обсъди всички твърдени от ищеца придобивни основания въззивното решение притоворечи на посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни решение на ВКС. Въпросът е обоснован с тезата, че не е съобразено влязлото в сила административно решение и не са формирани мотиви по твърдяната придобивна давност. С административното решение, прието във въззивното производство, е отхвърлена жалба на А. М. Г. против заповедта от 1991 г. за одобряване на кадастралния и регулационен план на [населено място]. Решението установява законосъобразността на урегулирането на имотите на страните, но е изцяло неотносимо към правния спор за приложение на регулацията, поради което и необсъждането му не е в противоречие на сочената практика на ВКС. Същевременно въззивният съд изрично е изложил мотиви защо счита за неоснователно позоваването от страна на ищците на придобивна давност, т.е. налице е обсъждане на това придобивно основание, а съответно не е налице противоречие с решение № 205 от 11.07.2011 т. по гр.д. № 149/2011 г., ВКС, ІІ г.о.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба А. М. Г. не е представил доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-100 от 12.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1102 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: