1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 29.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №4759/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. А. П. от [населено място] срещу решение №847 от 12.05.2015г. по в.гр.дело № 69/2015г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение №4189 от 07.11.2014г по гр.д. 1392/2013г на ПРС , Отхвърлен е бил иск на касатора с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди .На свой ред и като е възприел мотивите на първоинстанционния съд въззивният съд изтъква ,че поведението на ответниците П. и К. П. , поискали от компетентни органи проверка и действия за задължително на настаняване и лечение на ищеца в психиатрично заведение (чл. 157 от ЗЗдравето) не е било противоправно и не се установява злоупотреба с право ,тъй като целта им е обстоятелствата да бъдат проверени ,не е имало и обидни квалификации в изявленията им.Същият извод е споделен от въззивната инстанция и по отношение на други установени техни жалби до МВР , както и че няма установена причинна връзка между употребения в една от тях израз „обществено опасен тип” и описаните в исковата молба негативни последици – рязко влошаване на здравето и силна психическа трамва .Към тези съображения въззивният съд е добавил,че не кредитира пристрастни показания на свидетелка ,от друга страна по делото не е ангажирана съдебно- медицинска експертиза , която да установи има ли влошено здравословно състояние и на какво се дължи то .
В изложението по допускане на касационно обжалване посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалния въпрос за служебното задължение на въззивния съд да направи проверка на доклада и във връзка с направено оплакване на страната да отстрани порочните съдопроизводствените действия , като допусне събиране на нови доказателства съгласно чл. 266 ал.3 ГПК ,с оглед неустановяване на фактите и прилагане на правото. Сочи се противоречие с реш. № 123/2015г по гр.д № 137/2014г ІІ г.о и ТР № 1 / 2013г по т.д № 1 / 2013г ОСГТК. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос допустимо ли е съдът да аргументира извод ,че не е налице злоупотреба с право ,при положение че след като е бил освободен от държавна такса по делото ,ответниците сезират Прокуратурата на РБ и до коя на брой жалба е упражняване на конституционно право и от коя нататък е злоупотреба с право ,след като всички са неоснователни.
От ответниците е постъпил отговор ,с който се оспорва основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане .Въпросите не са от значение за изхода на делото ,не кореспондират с правните действия на съда.По въпроса за противоправността при конкретните обстоятелства е съобразена установена практика на ВКС Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният от защитата процесуалноправен въпрос за пределите на служебна проверка като израз на принципа за служебното начало , няма връзка с решаващите за изхода на делото съображения на съда ,че липсва противоправност като елемент от фактическия състав на деликта. Въпросът не е решен и в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по т.1 от ТР №1/09.12.2013г ОСГТК в случая на съда не е възложено служебно да следи за интереса на някоя от страните , нито се касае за неприлагане на императивна материалноправна норма , установена в обществен интерес. Във въззивната жалба на ищеца не е имало оплаквания за допуснати процесуални нарушения ,а за неправилно анализиране на доказателствата и неправилно прилагане на закона .В самата жалба нови доказателства не са посочени ,в хода на въззивното производство страната е заявила ,че няма доказателствени искания ( протокол от о.с.з на 30.03.2015г) . Съгласно т.2 от ТР №1/09.12.2013г ОСГТК за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Съдът не е имал и задължение служебно да събира други доказателствата в подкрепа или опровержение на факти ,свързани с твърденията на ищеца за влошеното му здравословното му състояние Искът е отхвърлен , тъй като при посочените в исковата молба конкретни действия не се касае за злоупотреба с право .При решаващи изводи на съда за липсата на този подлежащ на установяване елемент на деликтния фактически състав, недоказването на конкретната вреда няма решаващото значение за изхода на делото .
При посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, чрез въпросителна форма се въвеждат твърдения за факти , които не са били въведени като спорен предмет по делото и на които искът не е бил основан при предявяването му. Въпросът до коя на брой жалба е упражняване на конституционно право от страна на ответниците и от коя нататък е злоупотреба с право ,не е правен въпрос. Изтъкването на количествен признак не се свързва с източник на правото , нито със съдържанието на обжаваното решение и липсва обосновката , необходима по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в тази връзка . Практиката на ВКС е установена по въпроса кои са признаците на злоупотребата с право и тази практика е съобразена от въззивния съд. Дължат се разноски на двамата ответници в настоящето производство , установени от договора за права помощ-платени 600 лева за адвокатска защита,приложен е списък .
Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №847 от 12.05.2015г. по в.гр.дело № 69/2015г. на Пловдивски окръжен съд
Осъжда Р. А. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на П. Ц. П. и М. П. П. от [населено място] [улица] сумата 600 лева разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .