2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№113
Гр.София,08.02.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 76 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу определение № 1515/09.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1187/10г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 08.11.2010г. на Старозагорския окръжен съд за спиране на производството по т.д.№ 162/10г. до приключване на т.д.№ 258/06г. на Старозагорския окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът по настоящото дело се основава на уговорка по сключен договор за наем на вещи, според която наемодателят е следвало да заплаща всички разходи по експоатацията им. Разходите са платени от наемателя, поради което се претендира връщането им с оглед на неоснователното обогатяване на ответника. По т.д.№ 258/06г. е предявен иск за прогласяване на нищожността на същия договор за наем и следователно наличието или липсата на неоснователно обогатяване било обусловено от поетото в договора задължение от ответника.
Частният жалбоподател въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието на обжалваното определение с т.18 на ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, като въззивният съд е постановил спирането при наличието само на субективен идентитет и връзка между делата, докато обективните предели на силата на пресъдено нещо щяла да бъде различна, което изключвало възможността едното дело да е преюдициално по отношение на другото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване.
В цитираното ТР № 1/04.01.2001г. – т.18 е изключена възможността мотивите на съдебното решение да подлежат на самостоятелно обжалване. В случая, по т.д.№ 258/06г. е предявен самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на договора за наем, поради което въпросът за позоваване на мотивите на влязло в сила съдебно решение не стои. Неточно е твърдението на частния жалбоподател, че въззивният съд е преценил единствено субективния идентитет. В обжалвания акт са изложените съображения за съществуваща връзка на преюдициалност по двете дела. Преценката за наличието на предпоставките по чл.229, т.4 ГПК се извършва във всеки конкретен случай, като частният жалбоподател не е аргументирал искането си за допускане на касационното обжалване с противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС по правен въпрос, идентичен на повдигнатия по настоящия спор.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1515/09.12.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1187/10г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.