3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 30.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 801/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Н. от [населено място] П., обл. Софийска, срещу решение № 294 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 411/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.02.2012 г. по гр. д. № 571/2010 г. на Елинпелински районен съд за осъждане на касатора, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да опразни и предаде на РПК „Р.” – [населено място], държането на обект Дневен бар „К.”, находящ се в търговска сграда в [населено място] П., построена в УПИ ІІ „За ресторант”, кв.14, по плана на [населено място] П., обл. Софийска. С посочените решения са присъдени разноски на ищеца РПК „Р.” в размер на 680 лв. – за производството пред първата инстанция, и на 600 лв. – за въззивното производство.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск, алтернативно – че е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. По съображения в жалбата се прави искане за обезсилване или отмяна на решението с произтичащите от това последици.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдяната недопустимост на решението, както и със значението за точното прилагане на закона на разрешените от въззивния съд въпроси за съдържанието на договорните правоотношения между страните и за процесуалния ред, по който ищецът е следвало да защити правата си по повод прекратяването на договора за наем.
Ответникът по касация РПК „Р.” – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по силата на чл.280, ал.2 ГПК.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обнародвано в „Д. вестник” бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИДГПК, изменението е в сила от датата на обнародване в „Д. вестник” – 21.12.2010 г., и по аргумент от § 25 ЗИДГПК се прилага по отношение на всички дела, които към датата 21.12.2010 г. не са били висящи пред Върховния касационен съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, поради което допустимостта на касационното му обжалване е подчинена на уредените с нея процесуални правила. С решението е разгледан осъдителен иск, квалифициран от въззивния съд като иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, за предаване държането на недвижим имот поради прекратяване на сключен между страните договор за наем от 12.08.2002 г., с който имотът е предоставен за ползване на ответника /настоящ касатор/. В клаузата на чл.1.б.”а” от договора страните са уговорили месечен наем за ползването на наетия имот в размер на сумата 60 щ. д. Изчислена по фиксинга на БНБ за щатския долар към датата на предявяване на иска – 25.08.2010 г., наемната цена възлиза на 93.04 лв. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че сключеният като срочен договор за наем е трансформиран в безсрочен при условията на чл.236, ал.1 ЗЗД със запазване на първоначално уговорената наемна цена и е прекратен с отправено от ищеца – наемодател едностранно предизвестие от 08.08.2010 г., от което за ответника – наемател е възникнало задължение по чл.233, ал.1 ЗЗД да върне имота на наемодателя. Предвид възприетата от въззивния съд правна квалификация, цената на предявения иск следва да бъде определена по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК, а именно – като сбор от дължимите наемни вноски за период от една година. Изчислена според посоченото правило, цената на иска е равна на сумата 1 116.48 лв. /12 месеца по 93.04 лв./, която е значително под предвидените в чл.280, ал.2 ГПК минимални прагове за достъп до касационно обжалване по граждански и търговски дела. С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по изрично разпореждане на чл.280, ал.2 ГПК, което означава, че подадената срещу решението касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Ц. Н. от [населено място] П., обл. Софийска, срещу въззивно решение № 294 от 02.07.2012 г., постановено по гр. д. № 411/2012 г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :