4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С., 05.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1356/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания /ЗК/ [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 2420 от 30.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3111/2013 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 3065 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 5917/2012 г. на Софийски градски съд ЗК [фирма] е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на С. К. К. сумата 40 000 лв. и на В. Г. Д. сумата 30 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Г. Н. К., ведно със законната лихва от 20.04.2012 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на закона. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на решението, за отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ като недоказани и неоснователни и за присъждане на разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че при постановяване на въззивното решение съдът е приложил неправилно материалния закон и трайната съдебна практика като се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно – въпросът налице ли е причинно – следствена връзка между установена с надлежна медицинска документация причина за летален изход на дадено лице и причинени при пътен инцидент травми, също установени с надлежни медицински документи. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано и с доводи, че въззивният съд е приложил правило, различно от установената в закона норма на чл.258 КЗ, като е разрешил следните материалноправни въпроси : „1. Следва ли съдът при произнасяне по искове за непозволено увреждане, основани на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, да разширява покритието на застраховката като вменява в тежест на застрахователя задължение за репариране на вреди, настъпили в резултат от предходно медицинско състояние на пострадалия или последващи заболявания без отношение към механизма на произшествието и естеството на травмите; По този начин не се ли разширява необосновано и извън общото правило задължението за компенсиране само на тези вреди, които са причинени виновно, тежащо върху делинквента; 2. Процесуално допустим ли е и обоснован ли е съдебен акт, който се обосновава на мотиви, формирани въз снова на индиции и предположения и без да се съобразяват експертните заключения в точния им смисъл; Може ли да породи материално-правен ефект такъв съдебен акт и поражда ли задължения за изпълнението му; При произнасяне по наличието на причинно – следствената връзка следва ли съдът да формира мотиви въз основа на предположения и индиции, черпени от твърденията на една от страните и без да изследва приобщените експертни заключения.”.
Ответниците по касация С. К. К. и В. Г. Д. от [населено място] оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 14.04.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че са доказани предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ЗК [фирма] като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищците С. К. и В. Д. по повод смъртта на общия им наследодател Г. К., настъпила в резултат на пътно – транспортно произшествие от 12.11.2011 г., причинено виновно и противоправно от застрахован при ответника водач на превозно средство. След анализ на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е преценил, че справедливият размер на обезщетението, необходимо за репариране на неимуществените вреди, възлиза на 80 000 лв. Така определеното обезщетение е редуцирано на основание чл.51, ал.2 ЗЗД до размер на 40 000 лв. за първата ищца – съпруга на Г. К., и до размер на 30 000 лв. за втората ищца – негова дъщеря, след направен от съда извод за съпричиняване на вредите от пострадалия, в каквато насока е релевирано възражение от ответника – застраховател.
Въззивният съд е счел за неоснователни доводите на ответника за недължимост на обезщетенията по чл.226, ал.1 КЗ поради липса на причинно – следствена връзка между смъртта на Г. К., настъпила на 20.04.2012 г., и получените при произшествието на 12.05.2011 г. телесни увреждания. Като е съобразил фактите и доказателствата по делото, съдът е приел, че макар смъртта на Г. К. да не е пряка последица от претърпените травми, тя е предизвикана от настъпило вследствие на тях усложнение на здравословното му състояние. По-конкретно съдът е приел, че получените при произшествието изкълчване на лява колянна става и разкъсване на колатерално сухожилие на ставата са довели до обездвижване и продължително залежаване на пострадалия, което с оглед на възрастта му – 83 г., и заболяването „захарен диабет”, от което е страдал, е провокирало появата на декубитални рани и цялостно отслабване на организма и на имунитета му и по този начин се е стигнало до развитие на двустранна пневмония, посочена в акта за смърт като причина за настъпилия на 20.04.2012 г. летален изход.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото и за формиране на правните изводи на съда по съществото на правния спор. За да уважи исковете по чл.226, ал.1 КЗ, въззивният съд е приел, че е доказана причинно – следствената връзка между смъртта на наследодателя на ищците и травматичните увреждания, получени от последния в резултат на пътно-транспортното произшествие, настъпило по вина на застрахования със застраховката „Гражданска отговорност” водач. Изводът за установена причинно – следствена връзка като предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ е обусловен от преценката на фактите и доказателствата по делото, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които се отнасят до обсъждането на доказателствата и до възприемането на фактическата обстановка по спора, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са от значение за правилността на решението. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси възпроизвеждат оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на направения от съда извод за наличие на причинно – следствена връзка между получените при произшествието увреждания и смъртта на пострадалия. Поради това въпросите са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението и не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и отсъствието на надлежно обоснована допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не създава задължение за касационната инстанция да обсъжда дали касационното разглеждане на поставените въпроси ще допринесе за точното тълкуване на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 3111/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация не са претендирали разноски и такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2420 от 30.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3111/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :