4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№113
гр. София, 24.02.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.02., две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1014/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. С. срещу решение №408 от 17.12.2015 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №607/2015 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 462 от 24.07.2015 г., постановено по т.д. №214/2013 г. на ОС-Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на синдика на [фирма]-в несъстоятелност за обявяване на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за относително недействителен по отношение на кредиторите на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, съгласно нотариален акт №22, т.VІ, рег. № 10 619 , нот.дело №967/2009 , сключен на 28.12.2009 г. пред нотариус Св.З. под. № 179 на НК, с район на действие РС-гр.П., както и искът с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на имотите, предмет на договора.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1- т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба [фирма]- в несъстоятелност, представляван от синдика е изпратен писмен отговор, в който се изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация и за неоснователност.
От страна на ответника по касационната жалба [фирма]- в несъстоятелност, представляван от управителя не е изпратен писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен иска с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и обусловения от него иск по чл.108 ЗС, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Искът на синдика с правно основание чл.647 ал.1,т.3 ТЗ е предявен в законовия едногодишен срок по чл.649 ал.1 ТЗ, считано от откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] с влязло в сила решение от 28.03.2012 г. по т.д. № 744/10 на ОС-Пловдив. За начална дата на неплатежоспособността е обявена 31.12.2008 г.. Фактическият състав на нормата в чл.647 ал.1,т.3 ТЗ предвижда атакуваната възмездна разпоредителна сделка да е извършена в срок от две години преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, но не преди началната дата на неплатежоспособността и даденото по нея от неплатежоспособния длъжник значително да надвишава полученото от него. Процесната сделка-договор за покупко-продажба на недвижими имоти, съгласно нотариален акт №22, т.VІ, рег. № 10 619 , нот.дело №967/2009 , сключен на 28.12.2009 г. пред нотариус Св.З. под. № 179 на НК, с район на действие РС-гр.П. отговаря и на трите предпоставки: молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор на 17.11.2010 г., т.е. договорът е сключен в рамките на цитирания двугодишен срок преди предявяване на молбата, и след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2008 г.. Продажната цена на отчуждените имоти е отразена в самия договор и е в размер на 50 000 евро равностойни на 97 791,50 лева. Според данните в заключенията на вещите лица пазарната стойност на процесните имоти , определена чрез сравнителния метод възлиза на 138 132 лева, т.е. даденото по нея от неплатежоспособния длъжник значително да надвишава полученото от него. Изложени са и съображения за това, че обстоятелството, че имотите са продадени на степен на завършеност-преди издаване на акт 15 в случая, е без значение, тъй като самите страни изрично са уговорили, че цената е за обекти със 100 % завършеност, а и заключенията на вещите лица са на база реална пазарна стойност при 63 % завършеност.
Ето защо, с оглед изпълнен фактическия състав на правото по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ искът предявен на това основание следва да се уважи. От това следва и основателността на обусловения иск за връщане на имотите във фактическа власт на ищцовата страна, доколкото същите са във владение на ответницата-касатор.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат въпроси, които се свеждат до значението на това, че самите страни изрично са уговорили, че цената е за обекти със 100 % завършеност, при фактическа незавършеност до степен –издаване на разрешение за ползване, следвало ли при изготвяне на пазарната цена да се включи и тази на правото на строеж и за задължението на съда по иск по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ да мотивира извода си, че даденото по договора значително надхвърля полученото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
Първият въпрос не е изобщо правен- не касае пряко тълкуването и изясняването на определена правна разпоредба, а фактически-свежда се до трактовката на съда относно съдържанието на конкретна уговорка в процесния договор, представляващ правопораждащ факт. Следователно този въпрос се отнася към обосноваността на изводите на съда, което не е предмет на преценка във фазата по допускане на касация. Вторият и третият въпрос са без значение за изхода по спора, доколкото съдържат в себе си оплаквания за процесуални пропуски на съда, каквито не се установява да са налице- решението е подробно мотивирано, относно извода, че даденото от неплатежоспособния длъжник по процесния договор значително надвишава полученото от него/ посочено е с около 40 на сто/ и това е обосновано на база данните от заключенията на вещи лица за действителната пазарната стойност на отчуждените имоти. Ето защо, не е налице първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се постави на преценка по допълнителните критерии за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №408 от 17.12.2015 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №607/2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.