2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 13.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2064/2018 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
С определение №293/18.9.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, поради наличие на висящо к.д.№10/2018 г. по описа на Конституционния съд на Република България.
По посоченото конституционно дело е налице произнасяне на Конституционния съд с решение №15/06.11.2018 г., обнародвано н ДВ, бр.95/16.11.2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
Производството е образувано по касационна жалба, вх.№2868/27.3.2018 г., подадена от адв. Н. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба ОУ„Христо Ботев“ – П., против въззивно решение №69/22.02.2018 г. по гр.д.№877/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., първи въззивен граждански състав, в частта, с която е уважена претенцията по иска с правно основание чл.200 КТ.
С обжалваното решение е отменено решение №923/06.11.2017 г. по гр.д.№420/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, X. граждански състав, в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. В. Е. против ОУ„Христо Ботев“ – П. за разликата от 8000 лева до 16000 лева неимуществени вреди, и ответникът е осъден да заплати на ищцата още 8000 лева за същите. Решението на първата инстанция в останалата част – за 8000 лева, и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 16000 лева до 35000 лева, е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е “постановено от надлежен съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищцата да претендира обезщетение за причинените й в резултат на настъпила с нея трудова злополука неимуществени вреди –болки, страдания и неудобства.
Неоснователен е довода на ответното основно училище “Христо Ботев“ – [населено място], развит в отговора на исковата молба и поддържан и във въззивната жалба, че исковата молба е нередовна по отношение на предявения акцесорен иск за законна лихва. Претенцията за законна лихва е предварително неопределяем по време и по размер акцесорен иск и за предявяването е достатъчно да се посочи началната дата от която се претендира тази лихва, начислявана върху дължимо парично вземане. Претендираната законна лихва има обезщетителен спрямо главното вземане за обезщетение за неимуществени вреди характер, което е парично, същата представлява обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение и основанието на което се претендира е по чл.86 ал.1 от ЗЗД, като предвид характера на увреждането, настъпило в резултат на трудова злополука, лихвата се претендира от момента на датата на настъпването на увреждането съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.212 от КТ и считано до датата на пълното погасяване на вземането за главница, определено при условията на чл.52 от ЗЗД (решение №1 от 27.03.2012г. на ВКС по гр.д.№1106/2010г., ІV г.о., докладчик съдията Б. Б.). Размерът на обезщетението за дължимата законна лихва се определя към датата на пълното погасяване на вземането като се отчита времевия период – от настъпваното на трудовата злополука до датата на последното плащане по главницата, с което задължението се погасява. Разпоредбата на чл.86 ал.3 от ЗЗД предвижда, че размерът на законната лихва (разбирай процентно изражение на същата на едногодишна база) се определя от Министерския съвет и в същност това е базата въз основа на която се начислява конкретното обезщетение за лихва, отчитано върху присъдената със съдебното решение главница-в случая обезщетение за неимуществени вреди. Затова няма как отнапред да се посочи и определи размер на обезщетението за законна лихва, тъй като тя има само фиксиран начален момент от който се дължи, предхождащ образуването на делото, но се дължи чак до окончателното погасяване на евентуално присъденото в полза на страната парично обезщетение, като крайният момент на дължимостта на лихвата настъпва с окончателното погасяване чрез плащане на вземането. В този смисъл ищецът е посочил в исковата молба онези необходими и достатъчни факти и обстоятелства за претендираната законна лихва и няма основание да бъде оставена исковата молба без движение. В този смисъл ИМ е напълно редовна и първоинстанционният съд се е произнесъл по напълно редовна такава, а обжалваното решение е валидно и допустимо.
ІІ. По същество на исковата претенция.
Претендира се присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди болки, страдания и неудобства от настъпила за ищцата М. В. Е. трудова злополука и законна лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на увреждането.
Първият спорен въпрос по който са събирани повече от 2/3 от доказателствата в исковия процес е бил по повод възражението на работодателя, че твърдяната от ищцата злополука не е трудова, не е настъпила при или по повод изпълнение на трудовите функции от ищцата на работното си място в ОУ“Христо Ботев“ [населено място], че в същност злополуката е битова, настъпила е извън работното време на ищцата и на място извън територията на училището-сграда и двор, където полага труд по съществувалото трудово правоотношение.
В тази връзка работодателят на ищцата и ответник по спора не е отчел безспорно установения по съответния предвиден от закона процесуален ред в чл.60 ал.1 във връзка с чл.55 ал.1 от КСО правно-релевантен факт, че злополуката с ищцата М. Е. е призната категорично за трудова, за което е постановен нарочен акт (разпореждане) от упълномощеното за това длъжностно лице при ТД на НОИ [населено място]. Този административен акт е влязъл в законна сила като необжалван по съответния административен ред-чл.117 от КСО, което автоматично води до преклудиране на всички възможни възражения от страна както на работника така и на работодателя в посока дали злополуката има такъв характер, кога, къде и как и при какви обстоятелства е настъпила, настъпило ли е увреждане за пострадалото лице като по отношение на последния факт не съществува процесуална забрана да бъдат доказвани и други вреди, пряка и непосредствена последица от злополуката. Следва да се отбележи, че съгласно трайната и последователна съдебна практика на ВКС на РБ влязлото в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 от КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение.
Въпросът за вида, характера, естеството и обема на причинените увреждания описани в исковата молба въз основа на които се претендира присъждането на обезщетение в съответния размер не е бил повдигнат от страна на работодателя нито в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК, нито до приключване на устните състезания по спора пред първата инстанция, нито в писмената защита на процесуалния представил на училището. Едва във въззивната жалба на ОУ“Христо Ботев“ –гр.П. този въпрос се поставя за първи път и то по некоректен начин, а именно, че в първия по време медицински документ, издаден на ищеца, а именно епикриза от 01.08.2014г. е било отразено само едно нараняване. Този довод не отчита наличието и на още два медицински документа, издадени по съответния ред от посочени в тях длъжностни лица от конкретно здравно заведение, подписани от същите и носещи печата на болничното заведение от което изхождат, приложени към исковата молба и по отношение на които не е въведено от ответника оспорване истинността на същите, респективно откриване на производство по чл.193 ал.1 от ГПК и провеждане на предвидената в закона процедура за проверка на истинността на документите с разпределяне на доказателствената тежест между страните по реда на ал.5 и постановяване на определение от съда по реда на чл.194 ал.2 или ал.3 от ГПК. В случая, освен тези документи, които са приобщени към доказателствения материал по предвидения за това процесуален ред, същите са залегнали в основата и са били проверени и обсъдени от назначеното по делото вещо лице д-р Б. Х. П.-съдебен лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ “ППазарджик“ АД, по назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, което в своето заключение с вх. №9914 от 17.05.2017г. е категорично, че всички представени по делото медицински документи установяват по несъмнен и еднозначен начин, че причинените увреждания на ищцата в резултат на настъпилата трудова злополука са 3(три) – 1.Фрактура на черепа в лявата челно-слепоочна част и мозъчно сътресение причинило временно разстройство на здравето; 2.Фрактура на лявата ръка в областта на китката,наложило наместване и поставяне на гипсова имобилизация, което е причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за около 3месеца, и 3.Фрактура на дясната ръка в областта на дясната гривнена става, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на счупените костни фрагменти, с поставяне на имплантанти и поставяне на гипсова имобилизация, причинило на ищцата Е. трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за период от 3месеца. И за трите констатирани счупвания вещото лице е установило, че същите са резултат именно на трудовата злополука претърпяна от ищцата, а не на някакво друго събитие, установени са като налични още в момента на постъпването на пострадалата в здравното заведение, където първоначално е пролежала за времето от 30.07.2014г. до 01.08.2014г. когато е изписана. Наличието на тези счупвания довели до наместването на костите на двата крайника, като по отношение на дясната ръка е предприета и хирургическа интервенция с поставяне на имплантанти, с последвало поставяне на гипсова имобилизация и на двата крайника, като по отношение на счупването на черепа, лечението се е изразило само консервативно в здравното заведение за времето на престоя й, и без поставяне на гипсова имобилизация или извършване на друга някаква медицинска интервенция, като целия период на лечение на черепа е бил около десетина дни от момента на травмата, фактът, че първият свидетел (М. М. Е.) който я е видял за първи път след изписването на ищцата от болничното заведение, а именно внучката установява по несъмнен и категоричен начин, че баба й е била с две гипсирани ръце и синина на главата, които показания не са оборени от останалите събрани по делото доказателства нито от разпитаните свидетели, навеждат на категоричен извод за характера и вида на причинените увреждания по крайниците и черепа на ищцата. Няма каквото и да било основание нито доказателства всичките или някое от тези увреждания да се изключи като нямащо причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука предвид и на механизма на настъпването й описан от вещото лице.
Другият спорен момент е по въпроса за наличието или липса на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата изразяващи се в проявена от нейна страна груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ като основание за редуциране на обезщетението. От мотивите на първоинстанционният съд се налага извода, че ищцата е проявила груба небрежност поради факта на неизползването на помощна стълба така както е било записано в т.25 от началния инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана с непедагогически персонал утвърден от директора на училището Б. Т., като се приема съпричиняване в съотношение 50/50. Този довод изобщо не се споделя от въззивната инстанция по следните съображения: На първо място, липсват каквито и да било данни за това на коя дата е бил утвърден този начален инструктаж от страна на директора на училището както и данни дали с него са били запознати целия непедагочески персонал на училището и кога точно е станало това, доколкото приложения към него списък касае проведен периодичен инструктаж на персонала от 13.09.2013г. без данни за темата на този инструктаж да е именно утвърдения от директорката Начален инструктаж. По този начин не може да се направи безспорен и категоричен извод, че ищцата е била своевременно и преди настъпването на трудовата злополука инструктирана за въведените от директорката правила които следва да се спазват с началния инструктаж по безопасност,хигиена на труда и ППО с непедагогическия персонал.На следващо място, няма по делото надлежно направено процесуално възражение от страна на работодателя за наличие на съпричиняване от страна на работника за настъпването на трудовата злополука.Нито в отговора на исковата молба нито при разпита на свидетелите, ответникът не е направил правно валидно възражение за съпричиняване на увреждането от трудовата злополука от страна на пострадалата Е. и искане да бъде намалена отговорността на работодателя по отношение размера на обезщетението претендирано от ищцата. Трайна и последователна е практиката на ВКС на РБ, че възражението на ответника за съпричиняване на вредата се смята за преклудирано ако не е направено в срока за отговор на исковата молба или не е въведено своевременно и след узнаване на новото обстоятелство, доколкото същото би могло да бъде основание за приложение на чл.201 ал.2 от КТ. В случая, работодателят при известните му факти и обстоятелства още с факта на съставянето на протокола за трудова злополука от 30.07.2014г. от комисия при училището, подаването на декларацията за трудовата злополука от 05.08.2014г., знание за разпореждането за признаване на злополуката за трудова, издадено по реда на чл.60 ал.1 от КСО №25 от 08.082014г. на ТД на НОИ [населено място], постъпването на исковата молба на пострадалата от трудовата злополука с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, не е въвел довод с отговора си на исковата молба за виновност на работника за настъпването на трудовата злополука изразяваща се в проявена при условията на чл.201 ал.2 от КТ груба небрежност довела до съпричиняване на вредоносния резултат. В този смисъл е налице настъпила преклузия по въпроса за съпричиняването на трудовата злополука от работника поради което не е следвало първоинстанционният съд да го обсъжда по същество. Нещо повече, дори да се приеме, че доводът е направен своевременно, от доказателствата не се установява да е налице проявена груба небрежност от работника, доколкото по същество грубата небрежност предполага случаите на неполагане на грижа от страна на работника, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.Ползването на стълби не е въведено като императив в работата на чистача предвид характера и естеството на извършваните дейности по почистването на училищните прозорци и е по-скоро предоставено на преценка на самия работник. В тежест на работодателя, когато е въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, е да докаже,че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата си, което следва да се осъществи от работодателя при условията на пълно и главно доказване, че не само работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но и че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В случая, работодателят е следвало да проведе точен инструктаж за технологичните правила и правила за безопасност при работа относно задължителното използване на стълби при извършване на дейности по почистване на прозорците в училището от страна на чистачката, както и при участието на помощник който да прикрепва стълбата. Данни за такъв инструктаж няма.Предвид изложеното, въпросът за съпричиняване на трудовата злополука при условията на проявена груба небрежност от страна на ищцата е неотносим към предмета на спора по изложените по-горе мотиви.
По въпроса за размера на обезщетението, въззивният съд намира за необходимо да отбележи следното:
В резултат на претърпяната трудова злополука, на ищцата М. В. Е. са причинени са множество счупвания-на главата, и на двата горни крайника, което несъмнено е довело до претърпени в значително по-голям обем болки, страдания и неудобства.
Както се посочи счупването на главата и по-точно контузията на главата със счупване на черепа в лявата челно-слепоочна част и мозъчно сътресение настъпило при падането на ищцата от стола е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота за което е лекувана консервативно в здравното заведение, като продължителността на лечебния процес е бил около десетина дни от датата на травмата. Претърпените болки и страдания за тази травма са типичните и не се установява от тази травма да е настъпило влошаване или усложняване на здравето. Както се установява по делото от заключението на вещото лице сегашните прояви на световъртеж,напрегнатост и безсъние нямат пряка връзка с травмата предвид отдалечения период от време,както и поради характера си, а именно че посочените проявни форми се отдават на съдови промени, неврастения и възрастови изменения.
Другата травма-счупването на лявата ръка в областта на китката е наложило наместване на счупените костни фрагменти и поставяне на гипсова имобилизация което е довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за около 3месеца при правилно и нормално протичащ оздравителен процес.Данни за влошаване на здравословното състояние на ищцата резултат от тази травма, респективно удължаване на срока на възстановяване функциите на крайника няма.
Третата травма е най-продължителна като време и като претърпени болки и страдания- счупване на дясната ръка в областта на китката наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на счупените костни фрагменти, с поставяне на имплантанти и поставяне на гипсова имобилизация причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за около 3месе при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес, извършена повторна оперативна интервенция за изваждане (отстраняване) на вложените имплантанти от костите след зарастването им и повторно поставяне на крайника в гипсова имобилизация, като според болничните листове възстановителният период е приключил в рамките на 8 (осем) месеца. Установява се от вещото лице ,че към момента на прегледа който е извършил на пострадалата-17.05. 2017г., остатъчни последици от получените травми не се констатират, не се констатират и ограничени функции на крайниците, вследствие на травматичните увреждания, настъпили при трудовата злополука.
От свидетелските показания на единствения очевидец на претърпените от ищцата болки и страдания, който неотлъчно е бил до пострадалата по време на възстановителния процес М. М. Е. се установява,че ищцата е изживяла изключително трудно и болезнено обездвижването си в резултат на поставените гипсова имобилизация на двата си горни крайника. Към датата на увреждането и времето на възстановителния период от 8 месеца ищцата е била на възраст навършени 60 г.Преките впечатления на свидетелката от състоянието на пострадалата си баба са повече от ясни и категорични и те не са оборени от останалите събраните по делото доказателства.Налице е установена пълна невъзможност за ищцата за един продължителен период от време (няколко месеца) да се обслужва сама битово и хигиенно в резултат на травмите, и най-вече тези констатирани по горните крайници които предвид характера и естеството им, са наложили поставянето им в гипсови мобилизации за около 3 месеца. С факта на обездвижването на горните крайници ищцата не е в състояние да извършва сама дори най-елементарни физически действия за един продължителен период от време-примерно да се облича и съблича сама, да става и да си ляга, да се обслужва- да си мие лицето и тялото, да се къпе и да посещава тоалетната, да се храни и да пие вода като всички тези дейности предвид трайно затруднените движения на горните крайници предполагат извършването им с помощта на придружител, каквато роля в случая е изпълнявала внучката на пострадалата М. М. Е.. Без такъв придружител, който да помага на пострадалата да извършва посочените действия за задоволяване на най-елементарните си човешки нужди необходими за физическото и психическо оцеляване на ищцата, последната би била обречена на летален изход. От друга страна, работодателят изобщо не се е заинтересувал от състоянието на пострадалата си служителка нито е предприел каквито и да било действия за да облекчи състоянието й след травмата. Следва да се отбележи ,че освен тези грижи полагани от свидетелката внучка на ищцата и то еждневно, последната дори се е преместила да живее при баба си за да бъде под непрекъснато наблюдение. На следващо място, св.М. М. Е. се е занимавала и с цялото домакинство на пострадалата като е готвела и е чистела жилището в което последната живее, което предполага несъмнено и пазаруване на продукти от магазина за приготвяне на съответните ястия. Изобщо свидетелката е заместила ищцата във всички възможни домашни дейности, които последната е изпълнявала в битово и хигиенно отношение.Не на последно място, следва да се отбележи, че търпяните болки и страдания в резултат на посочените три травми са били в значителен обем доколкото от една страна се касае за комплекс от травми, настъпили по едно и също време при което въздействието им върху организма на пострадала е значително по обем и по острота, предвид и на факта, че чрез счупването на черепа в лявата челно-слепоочна част и мозъчно сътресение, макар и за него пострадалата да е лекувана само консервативно в продължение на около 10 дни, е причинено временно разстройство на здравето й, а доколкото заедно с това предвид двете фрактури на горните крайници, довели до трайно затрудняване на движенията на двата крайника, се постига едно значително голям по обем и честота засягане на целостта на организма на ищцата, водещи до множество по обем търпени болки и страдания. Обемът от търпените болки и страдания се засилва и от факта на претърпяната оперативна интервенция по наместването на счупените костни фраменти на дясната ръка с поставяне на имплантанти, с последващо след месец оперативна интервенция за отстраняване на вложените имплантанти след зарастването и отново за нов срок поставяне на ръката в гипсова имобилизация, което несъмнено е свързано с търпяни нови болки и страдания от ищцата. Не на последното място по важност следва да се отчете и факта, че ищцата към момента на настъпването на трудовата злополука е на 60г., намира се в края на активния си трудов период от живота си, при което търпяните болки и страдания обективно са повече доколкото човешкият организъм на тази възраст обикновено по-трудно ги преодолява и доколкото съпротивителните сили на организма са с по-малък ресурс, отколкото ако индивидът е примерно на 30 г. или на 40 г. Всички тези факти и обстоятелства изложени по-горе и които в преобладаващата си част се явяват една нормална и типична последица от настъпила трудова злополука с посочените увреждания, предвид и характера, значението и функциите които по принцип и обичайно изпълняват увредените на ищцата органи- черепа и двата горни крайника, дават основание на съда да приеме, че по справедливост на ищцата ще следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 16000 лв. или още 8000 лв предвид решението на първоинстанционния съд с което са й присъдени само 8000 лв., но изчислени при условията на съпричиняване в размер 50/50 на сто, за което съпричиняване както се посочи няма основание да се коментира и да се прилага поради настъпила преклузия за въвеждането му като възражение, а и по същество и поради липса на данни за проявена груба небрежност от ищцата при условията на чл.201 ал.1 от ГПК.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като самото понятие по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат в предвид от съда при определяне размера на обезщетението.В случая, въззивният съд отчита характера и естеството на увреждането начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, липсата на конкретно влошаване на състоянието на здравето, освен двете извършени оперативни интервенции по отношение на дясната ръка и на два пъти поставена гипсова имобилизация, причинените морални терзания, продължителността на възстановителния период както и пълното зарастване на фрактурите и липса на остатъчни последици от получените травми както и пълно възстановяване на функциите на крайниците след приключване на оздравителния процес. Обезщетението в посочения размер напълно съответства на обективно съществуващите обстоятелства, установени по делото, като не без значение е сравнително дългия период от време пред който ищцата реално не е можела да живее и биологически и физически да съществува ако до нея не е имало придружител който да я обслужва във всяко едно отношение в резултат на нанесените травми от злополуката. Благодарение именно на внучката на пострадалата, последната е успяла макар и след дълъг и продължителен период от време благополучно да преодолее всички неудобства на ситуацията в която е изпаднала, да се съвземе от травмите, да преодолее болките и страданията и да продължи своя жизнен път достигайки до пенсионна възраст.
В този смисъл доводите в жалбата на ответното училище са изцяло неоснователни. Както се посочи в т.І са развити доводи за нередовност на исковата молба, които въззивният съд приема за неоснователни по подробно изложени по-горе съображения, а в т.ІІ, че злополуката е трудова и че този въпрос не подлежи на нова преоценка предвид приключилата процедура по чл.60 от КСО, а по въпроса за уврежданията от трудовата злополука е също е отговорено в изложението. По отношение преценката на свидетелските показания следва да се отбележи съдът дава вяра изцяло на единствения пряк очевидец на състоянието на пострадалата след настъпването на трудовата злополука след излизането й от лечебното заведение, както и установените от този свидетел факти и обстоятелства относими към определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. По отношение на свидетелските показания на св.Т. Х., за това, че същата е виждала ищцата да пазарува от магазин, този факт сам по себе си не е достатъчен да опровергае търпените болки, страдания и неудобства от ищцата, доколкото свидетелката не посочва в кой точно момент е констатирала този факт, както и дали в този момент ищцата е била с гипсова имобилизация на двете си ръце. Посочването на период от след 3 месеца след злополуката сам по себе си не е достатъчен за да убеди съда във верността на това твърдение. Следва да се отбележи и това, че свидетелят е служител при работодателя на ищцата и ако това е вярно се поставя въпроса, защо директорът на училището не е пискал анулиране или отмяна на болничните листове на ищцата, ако счита, че те са издадени неправилно поради примерно липса на диагноза за ищцата която да я прави временно нетрудоспособна, доколкото последната се движи и носи пълни чанти, тоест, че не страда от заболяване което да е основание за издаване на болничен лист, че е временно нетрудоспособна. Такива данни няма представени от работодателя за оспорване на болничните листове, които са били със срок до 25.03.2015г. Освен това само по себе си носенето на пазарски чанти не е основание за категоричен извод, че лицето повече не е болно и че вече не търпи болки и страдания, доколкото както се посочи, са налични три отделни счупвания на черепа и на двата горни крайника на ищцата което води на комплексност на уврежданията и съответно с по-голям обем и интензитет и продължителност на търпени болки, страдания и неудобства.
Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 16000 лв. и до претендираните с жалбата 30000 лв. е силно завишена и несъответства на установените по делото факти и обстоятелства.
От доказателствата не се установява функциите на крайниците да са останали ограничени, напротив установява се пълно възстановяване на двигателната и хватателна активност на същите както и липса на остатъчни последици от получените травми. Не се установява наличните към момента оплаквания в областта на нервната система да имат пряка и косвена връзка с претърпяната травма, като същите се отдават единствено на съдови промени, неврастения и възрастови изменения.Не се установява да е налице влошаване на здравословното състояние на ищцата, напротив оздравителният процес на лечение на травмите е преминал нормално и при обичайно протичащ оздравителен процес, което не е наложило ново, след месец септември 2014г. пролежаване на ищцата в здравно заведение. В този смисъл насрещната въззивна жалба на ищцата е частично основателна до размера на още 8000лв обезщетение за неимуществени вреди и е неоснователна до претендирания размер от 30000лв.
Върху посочената сума ще следва да се присъди и законната лихва смитано от момента на настъпването на трудовата злополука.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ-решение №1247 от 09.11.2008г. по гр.д.№4465/2007г., ІІІ г.о.; т.ІІ от Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС; решение №60 от 05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2014г., ІV г.о., докладчик съдията С. Ц.;определение №371 от 18.03.2015г. по гр.д.№279/2015г., ІV г.о., докладчик съдията М. П.; решение №135 от 08.05.2014г. по гр.д.№4075/2013г., ІVг.о., докладчик Председателя Б. Б.; решение №194 от 21.06. 2011г. по гр.д.№1248/2010г.,ІІІ г.о., докладчик съдията И. П.; определение №764 от 09.06.2014г. по гр.д.№2016/2014г.,ІІІ г.о., докладчик съдията Л. Б.; определение №143 от 09.02.2016г. по гр.д.№6034/2015г.,ІV г.о., докладчик съдията С. Ц. и други.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК като се поставят следните въпроси: 1.Допустимо ли е в гражданското производство по иска за обезщетение за вреди от трудова злополука да се оспорва автентичността и съдържанието на документите(констативни протоколи, декларации и други), съставени в рамките на административно производство по установяване на трудова злополука или не е допустимо тяхното оспорване? Ако е допустимо, то с какви доказателства и при условия е допустимо ?, 2. При влязъл или невлязъл в сила административен акт на съответния орган, установяващ трудова злополука ?, 3. Задължителен ли е за съда, разглеждащ делото за обезщетение за трудова злополука, административният акт, установяващ трудовата злополука и в какви предели ?, 4. Може ли предявеният иск за обезщетение за вреди от трудовата злополука да бъде отхвърлен, ако в рамките на гражданското съдопроизводство за обезщетение по трудова злополука се установят различни факти от посочените и установените от административния орган издал административния акт за установяване на трудова злополука, които различни факти сочат за настъпване на битова или друг вид злополука, а не на трудова ? и 5. Установяването на трудова злополука от надлежния административен орган предполага ли за гражданския съд приемането на факта на настъпване на трудова злополука единствено и само въз основа на акта на този административен орган и следва ли да изгражда вътрешно убеждение по време на разглеждане на делото и решаването му въз основа на вътрешното си убеждение и закона.
Поставя се и въпрос за приложението на чл.280, ал.2 ГПК, поради несъобразяване и неприлагане на разпоредбата на чл.201, ал., или алтернативно ал.2 КТ.
Сочи се практика на ВКС. Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответницата по касация М. В. Е. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първите три въпроса въпроси, по естеството си визиращи актът за трудова злополука, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. След влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и от