О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
Гр.София, 11.06.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря…………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2424 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на „Троя 2000” ЕООД, гр.В.Търново за изменение на определение № 175/09.04.2019 г. по т.д. № 2424/2018 г. на ВКС, I т.о. с което молителят е осъден да заплати на „Елитис” ЕООД сумата от 16 800 лв. – разноски за касационното производство.
Молителят поддържа, че не дължи заплащането на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като доказателствата за сторените разноски не са приложени към отговора на касационната жалба. Твърди, че ако се приеме, че такива са представени, то присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и надвишава многократно дължимото, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС. Счита, че на ответника не се дължи ДДС, начислен към заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Елитис” ЕООД оспорва молбата по съображения, че искането за изменение на определението е недопустимо поради липсата на представен списък по чл.80 ГПК. Възразява, че заплатеното адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното:
Производството по т.д. № 2424/2018 г. на ВКС, I т.о. е образувано по касационна жалба на „Троя 2000” ЕООД срещу въззивно решение № 67/10.04.2018 г. по т.д. № 76/2018 г. на Варненския апелативен съд.
Ответникът „Елитис” ЕООД в писмения си отговор е оспорил основателността на касационната жалба. Претендирал е и присъждане на разноски. С молба с вх. № 2998/28.03.2019 г. ответникът е представил доказателства за сторените от него разноски за защитата му срещу касационната жалба: списък по чл.80 ГПК, договор от 01.09.2018 г., фактура от 06.09.2018 г. и банково извлечение от 19.09.2018 г.
С определение № 175/09.04.2019 г. съставът на I т.о. на ВКС се е произнесъл по реда на чл.288 ГПК, като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С това определение касаторът е осъден да заплати на ответника сумата от 16 800 лв. – разноски за касационното производство.
Предвид горното, настоящият състав прави следните правни изводи:
Молбата по чл.248 ГПК е допустима, противно на релевираното от ответника възражение за липсата на абсолютната положителна процесуална предпоставка за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл.248 ГПК. Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски. С оглед на това настъпването на неблагоприятните последици по чл.80, изр.2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да измени акта си по отношение на присъдените в нейна полза разноски. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато страната не оспорва произнасянето на съда относно дължимите в нейна полза разноски, а претендира изменение на съдебния акт относно разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, представянето на списък по чл.80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл.248 ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
На основание чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските в акта, с който приключва производството в съответната инстанция. Следователно искане за присъждане на разноски и доказателства за извършването им могат да бъдат заявявани, респ. събирани до края на последното по делото заседание. В хипотезата на чл.288 ГПК това е датата на закритото заседание за произнасяне по допускането на касационно обжалване. В настоящия случай т.дело № 2424/2018 г. е разгледано от състав на ВКС в закрито заседание на 01.04.2019 г. Видно от подадената от „Елитис” ЕООД молба с вх. № 2998, същата е депозирана в деловодството на ВКС на 28.03.2019 г. С оглед на това доказателства за реално извършване на разноските за касационното производство са ангажирани в посочения релевантен момент. Позоваването от молителя на задължителните указания, дадени в т.11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неточно, тъй като в стадия за селекция на касационните жалби не се провежда открито съдебно заседание.
Неоснователно е възражението на молителя за прекомерност на уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото по иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД по претенция за заплащане на двоен размер на задатък по чл.3.1.1 от предварителен договор за продажба на недвижим имот, и обема на предоставената правна помощ предвид въведените от касатора правни въпроси и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и с оглед релевираните оплаквания за неправилност на съдебния акт, заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 16 800 лв. не е прекомерно. Следва да се отбележи, че възражението на молителя се основава само на съпоставка с минималния размер, под който не може да се договаря възнаграждение за адвокат, без да се излагат аргументи за конкретната фактическа и правна сложност на делото.
Неоснователно е и твърдението за недължимост на ДДС, начислен към заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. По аргумент на & 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, ако по делото е установено, че адвокатът, за чието възнаграждение страната е направила разноски, е регистриран по ЗДДС и че страната е платила на адвоката и сумата за дължимия ДДС, тази сума се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение и следва да се съобрази при присъждането на разноски. Отношенията на страната с трети лица, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни за ангажиране на отговорността за разноски на насрещната страна.
По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11853/16.04.2019 г. на „Троя 2000” ЕООД, гр.В.Търново за изменение на определение № 175/09.04.2019 г., постановено по т.д. № 2424/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: