О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 05.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1143 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Т. К. и С. Г. К. против решение № 997 от 4.06.2009 г., постановено по гр.д. № 419 по описа за 2004 г. на Окръжен съд П. , с което е оставено в сила решение № 163 от 3.12.2003 г. по гр.д. № 4564/2000 г. на Районен съд П. за уважаване на предявения от М. В. И. и А. В. П. против С. Т. К. и С. Г. К. ревандикационен иск по отношение на 1/40 ид.ч. от УПИ * кв.101 по плана на гр. П., ул.”П” № 11 и апартамент на таванския етаж на триетажната жилищна сграда, изградена в същото дворно място.
Ответниците по касационната жалба М. В. И. и А. В. П. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират направените разноски.
Окръжен съд П. е приел, че е сезиран с ревандикационен иск, основан на твърдението, че са собственици по наследство от А. Г. А. , а договорът, с който ответниците се легитимират е нищожен, като сключен въз основа на неистинско пълномощно и след смъртта на А. Г. А. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства – нотариален акт от 1975 г., с който Г. А. е дарил имота на сина си А. А. ; нотариален акт, обективиращ договор за покупко-продажба от 25.08.1997 г., с който Г. А. , действащ чрез пълномощника си М. С. , преупълномощена от А. А. е прехвърлил имота на С. К. и С. К. ; решение от 9.10.1995 г. по гр.д. № 4280/1995 г. на Районен съд П. за обявяване отсъствието на А. А. и решение от 6.04.2000 г. по гр.д. № 2353/1999 г. на Районен съд П. за обявяване смъртта на А. Г. А. с предполагаема дата на смъртта 23.01.1994 г. – и е приел, че договорът за покупко-продажба от 25.08.1997 г. е нищожен поради липса на съгласие. Счетено е за неоснователно позоваването от страна на ответниците на придобивна давност, тъй като давността е прекъсната с предявяването на иска на 30.07.2000 г.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като считат, че е налице непълнота на закона по въпроса за последиците на законните действия, извършени от името и за сметка на лицето, чиято смърт е обявена, в петгодишния срок, предхождащ обявената смърт, т.е. в периода на безвестното отсъствие, като няма отговор как се решава колизията между обявената смърт и покупко-продажбата на недвижим имот, при което и в двата случая е налице спазване на закона /и при обявяване на безвестното отсъствие, а впоследствие на смъртта, и при практическото осъществяване на покупко-продажбата/. Поддържат, че следва да се отчете и това, че нотариалният акт не е обезсилен, пълномощните са били налични към момента на сделката, не е атакувана нито упълномощителната сделка, нито осъществената въз основа на нея покупко-продажба и закупилите имота са добросъвестни и на тях също се дължи защита на правото им.
По поставените въпроси от една страна липсва непълнота на закона, а от друга страна същите са неотносими към изхода на настоящия правен спор. Нормата на чл.11 от Закона за лицата и семейството регламентира правните действия, които могат да се извършват с имуществото на обявения за отсъстващ, а разпоредбите на чл.13 и чл.18 от същия закон – последиците на законно извършените правни действия с имущество на обявен за изчезнал или при обявена смърт, ако се окаже, че лицето е живо. В случая обаче се касае не до действия, извършени от въведените във владение на имотите на обявания за отсъстващ, а до правно действие, извършено от самия отсъстващ /доколкото съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД последиците от правните действия на представителя, възникват направо за представлявания/, в период следващ датата на смъртта, съгласно решението по чл.14 от ЗЛС. Липсата на правосубектност на лицето, чиято смърт е обявена към датата на упълномощителната сделка, обуславя и нищожността на договора за покупко-продажба поради липса на съгласие. Трайна е практиката на съдилищата, че на нищожност може да се позове всяко лице, което има правен интерес, като не е необходима съдебна намеса за обявяване или установяване на нищожността, поради което неотносими са доводите, че не е предявен отделен иск за установяване недействителността на упълномощителната сделка или договора за покупко-продажба. Задължението за връщане на полученото от нищожен договор е регламентирано в чл.34 ЗЗД и доколкото правната норма не въвежда такова изискване, неотносими са и доводите за добросъвестност на касаторите при сключване на договора.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на възивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 997 от 4.06.2009 г., постановено по гр.д. № 419 по описа за 2004 г. на Окръжен съд- П.
ОСЪЖДА С. Т. К. и С. Г. К., двамата от гр. П., ул.”П” № 11 да заплатят на М. В. И. и А. В. П. , двете от гр. П., ж.к.”Т” бл.156, вх. А, ет.3 разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от ад. Н.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: