О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
Гр.София 18.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 738 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П”А. , гр. В. срещу решението № 196/11.07.2008г., постановено по т.д. № 167/2008г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 193/28.11.2007г. по гр.д. № 921/2006г. на Великотърновския окръжен съд и на основание чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.304, чл.306, и чл.318 и сл. от ТЗ “П” ЕО. е осъдено солидарно с “П”А. да заплати на “Д” А. сумата от 135094 лв., представляваща дължима неустойка по договора от 04.04.2005г. и тристранно споразумение от 03.10.2005г. В частта, с която на същото основание “П”А. е осъдено да заплати на “Д“ А. сумата от 135094 лв., първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава и на трите хипотези на чл.280, ал.1 от ГПК.
Ответникът “Д“ А. оспорва допускането на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира заплащането на разноските за касационното производство.
Ответникът “П”ЕО. , гр. С. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ответниците в настоящото производство е сключен договор, по силата на който “П”О. се е задължил да достави на “Д” А. договорени количества дървени трупи за бичене и бук за шперплат и за бичене, а с тристранно споразумение касаторът е встъпил в договора като съизпълнител на задълженията на “П”ООД. Претенцията за заплащане на уговорената неустойка при общо неизпълнение на договореното количество за доставка с над 15 % за целия период на договора към 31.12.2005г. е уважена, като по факта на неизпълнението на задължението на доставчиците по делото не се е спорило.
Решаващият състав е отхвърлил възраженията на длъжниците за освобождаване от отговорност за заплащане на уговорената неустойка на основание чл.22 от договора – непреодолима сила, определена от БТТП. Апелативният съд е приложил нормата на чл.306 от ТЗ, като уреждаща непреодолимата сила при търговските сделки, а не общата норма на чл.81 от ЗЗД. Според съда са налице част от представките за освобождаване от отговорност – сключена търговска сделка, непреодолима сила, установена по предвидения в договора начин и изразяваща се в интензивни и продължителни валежи от дъжд през месеците май, юни и юли на 2005г. в Ш. област и предизвиканата от тях непроходимост на горските местности, по-конкретно в Община В. и обявеното извънредно положение от 04.07.2005г. до 06.07.2005г., както и спиране на изпълнението докато трае непреодолимата сила. Останалите елементи по чл.306, ал.1, ал.3 и ал.4 от ТЗ са счетени за недоказани. Съдът е формирал извод, че по делото не е установена пряка причинна връзка между валежите в Община В. и неизпълнението на договорните задължения, тъй като договорът между страните не ограничава доставчиците относно мястото за снабдяване с дървесина, както и е недоказано преграждането на всички търговски възможности за доставяне на дървесина до гр. В.. На уведомлението на кредитора за съществуването на непреодолимата сила е придадено значение на елемент от фактическия състав с оглед на неговия смисъл – удължаване на сроковете за изпълнение за периода на непреодолимата сила и отлагане на изпълнението. Съдът е акцентирал и върху липсата на възобновяване на изпълнението от страна на доставчиците след отпадане на непреодолимата сила.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правната аргументация на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът въвежда основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК, без да поставя конкретен материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на закона, а твърди, че въззивният съд се е произнесъл по казус, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В приложените от касатора решения ВКС се е произнесъл по направени възражения за освобождаване от отговорност за неизпълнение съгласно нормата на чл.81 от ЗЗД. Според Решение № 579/17.04.2003г. по гр.д. № 1329/2003г. на ВКС V г.о. природните бедствия представляват непреодолима сила, поради което непредвидимостта и неотстранимостта на вредите обхваща случайността на събитието, причиняването на невъзможността и невъзможността за изпълнение, но в конкретния случай съдът е приел, че не е доказано, че проливните дъждове и наводненията не са създали такова състояние, при което с оглед на добросъвестността и на достатъчните практикувани способи за изпълнение, всички усилия на длъжника биха били безрезултатни за запазването на вещта. Решението на Я. окръжен съд не е влязло в сила съгласно отметката върху същото.
Съобразно въведените основания за допускане на касационното обжалване съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че оплакванията на касатора са относими към основанията по чл.281, т.3, пр.1 и 3 от ГПК за отмяна на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Тезата му се основава на правния довод, че във всички случаи на установяване на непреодолима сила длъжникът се освобождава от отговорност, а игнорирането на нейното настъпване е в противоречие с практиката на съдилищата.
Преди всичко въззивният съд е формирал категоричен правен извод, че се е осъществило събитие, което представлява непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ. Решаващите мотиви за отхвърляне на претенцията са изведени от недоказаността на причинната връзка между неизпълнението и непреодолимата сила и на останалите предпоставки по чл.306, ал.3 и ал.4 от ТЗ – липсата на уведомление на кредитора и възобновяване на изпълнението. Тези въпроси касаят възприетата по делото фактическа обстановка – приетите за доказани факти и обстоятелства и не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Причинна връзка между неизпълнението и непреодолимата сила е прието за релевантно за освобождаването от отговорност на длъжника поради наличието на непреодолима сила, включително в приложеното Решение № 579/17.04.2003г. на ВКС.
Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не би могло да бъде коментирано, тъй като не е поставен конкретен материалноправен или процесуален въпрос, който да е съществен за спора и за решаването му да се налага тълкуване на неясна правна норма, да се отстранява непълнота или да се изоставя неправилна практика с оглед на развитието на правото.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът “Д”А. , но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196/11.07.2008г., постановено по т.д. № 167/2008г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.