4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1130
София, 15.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №596/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Б. А. М. срещу решение №1517 от 04.10.2011г по гр.дело № 1518/2011г. на Софийски апелативен съд , с което е след отмяна на първоинстанционното решение в една част е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 500 лева на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ .Потвърдено е отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 40 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно се посочва ,че съществува противоречиво произнасяне на съдилищата за размера на неимуществените вреди т.е по критериия на чл. 52 от ЗЗД.Според касатора разумен размер на обезщетението ,за разлика от присъдения по обжалваното решение ,е присъден в приложените решение №638/2009г гр.д №400/2009г на САС , реш№18/2004г гр.д №391/1999г на САС. Противоречие в съдебната практика защитата илюстрира с прилагане на определения на ВКС в производства по чл. 288 ГПК,както и с решения №532/2010г гр.д №1650/2009 ІІІ г.о и реш.№23/2009г гр.д 816/2006 ІІ г.о,първото от които решения е постановено по реда на чл.290 ГПК. Съображения по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК са аргументирани с оплакванията на касатора ,че от съпоставката между установеното здравословно състояние на ищеца преди образуване на наказателното производство и установеното от СМЕ влошаване на здравето , следва извод за увреждане в следствие на тежкия психически разпит в следствената служба , че при продължителността на наказателното преследване съдът е следвало да съобрази не кога е формално прекратено предварителното наказателното производство , а факта ,че на привлечения обвиняем не е било изпратено съобщение за това и същият не е бил уведомен,ограничението да не напуска страната не е било снето,от което също са установени конкретни неимуществени вреди .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК ,тъй като в изложението липсва формулиран правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,или кръга процесуално регламентирани дейности и преценка на съда в тази връзка . По прилагането на института са дадени указания в ППВС № 4/1968г.,както и разрешения по правни въпроси в редица постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о , на които обжалваното решение не противоречи.
Номиналният размер на обезщетението, компенсиращо неимуществените вреди от водено предварително производство след прекратяването му , сам по себе си не може да бъде възприет като признак за противоречиво решаван правен въпрос, нито обосновава противоречие на обжалваното решение със съдебната практика .
В тази практика , постоянна и тълкувателна, Върховният касационен съд и до момента не е дал конкретно предписание какъв размер, каква парична стойност се явява съответна при обезщетяване на неимуществените вреди . От това обаче не следва , че като съобразяват едни и същи, изведени по тълкувателен път критерии за справедливост при обосновката на обезщетението по размер, при съблюдаване на разясненията по ППВС №4/25.05.1961г и особено ППВС №4/23.12.1968г на ВС на РБ, съдилищата дават противоречиви резрешения . Размерът на обезщетението в конкретна сума не е признак за противоречие между решенията на съдилищата по различни дела ,когато съобразно конкретните случаи , при изследване на релевантните за това обстоятелства , са взети предвид съответните факти . Обстоятелствата, с които въззивният съд е мотивирал изводите си за определения , действително нисък размер на обезщетението в конкретния случай ,са в съответствие с константната практика . Щом не се касае нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма , нито за отклонение на въззивния съд от критериите по приложението на чл. 52 от ЗЗД ,не може да се приеме поддържаната теза за необходимост от допускане до касация по чл. 280 ал.1 ГПК , с доводи ,които по същество представляват касационни оплаквания за неправилна преценка на фактите и без същите да са обемани и привързани към от конкретен, формулиран в изложението правен въпрос.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тава е така, защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши,едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК. Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, което общо изискване не е изпълнено в изложението
Оспорвайки постановения размер на обезщетението като неопровдано занижен и „неразумен”, без да формулира правен въпрос , защитата излага доводи в оспорване изводите на съда за връзката между фактите , от значение за общите предпоставки на деликтната отговорност, както и за обективната отговорност на държавата. За пълнота следва да се изтъкне , че приложените към изложението решения не подкрепят тезата на защитата за противоречива практика при преценката кои обстоятелства са от значение за времетранено на наказателното преследване или за размера на вредата , по отношение на която държавата дължи обезщетение . Не подкрепят и тезата , че за фактическия състав на отговорността решаващо значение има не продължителността на наказателното производство – от момента на привличането на ищеца като обвиняем ,до прекратяването на разследването , а формалното известие, че актът за прекратяването на предварителното производство е влязъл в сила
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1517 от 04.10.2011г по гр.дело № 1518/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .