О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1130
гр. София, 26.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3918/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Н. Н. Л. срещу решението от 28.11.2013 г. по гр. дело № 6145/2013 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ – б въззивен състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], сега [фирма], [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице поради следните съображения:
Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение в частта, с която Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по исковете, предявени от касатора срещу [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 3068 лв. до пълния предявен размер от 4602 лв., както и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въззивният съд е обосновал изводи за доказаност на твърденията на ищеца за дължимост на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ до размер на сумата 3068 лв. с оглед приетите съображения за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, мотивирани с незаконосъобразност на уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ за длъжността „сметосъбирач”, извършено със заповед № 796/25.09.2009 г. на работодателя, както и със съображения за правилно процедиране на първостепенния съд при допускане изменение на иска само по отношение увеличение на размера на претендираното обезщетение , но не и по отношение на прибавянето на нов период за оставане на ищеца без работа. Съставът на СГС е изложил мотив за това, че прибавянето на нов период на оставане на ищеца без работа едновременно с увеличаване на размера на обезщетението не представлява увеличение на претенцията, а попада в забраната на чл. 214, ал. 1, изречение второ ГПК. Развит е мотив и за определяне на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ, без включване на допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.6 %, предвид липсата на доказателства работникът да има трудов стаж не по – малко от една година. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ мотивите на СГС за отмяна на първоинстанционното решение от 13.12.2011 г. по гр. дело № 52845/2009 г. на Софийски районен съд в частта по чл. 250 ГПК и прекратяване на производството по предявения иск са аргументирани с недопустимост на претенцията. Недопустимостта на претенцията е обоснована със съображения за това, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ се предявява само в случаите, когато работодателят погрешно е вписал основанието за уволнение в трудовата книжка на работника или служителя, но не и когато едно уволнение се отменя като незаконосъобразно. Съдът е приел, че във втория случай отмяната на уволнението се вписва в трудовата книжка по реда на чл. 346 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от 05.06.2015 г. е поставен въпрос, който е относим единствено към произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Касаторът не е поставил правен въпрос, както и не е обосновал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с изводите на съда, обусловили изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба ( в този смисъл са разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които жалбоподателят не е съобразил при изготвяне на приложението). Съгласно разясненията в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, т. 1 непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая изцяло липсващи в приложението/. Поради това следва да се приеме, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение в частта, с която СГС се е произнесъл по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата между 3068 лв. и 4602 лв.
В приложението е поставен въпрос, относим към произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, а именно: „Следва ли с решението си по делото съдът да разгледа по същество и да се произнесе по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, който е предявен съвместно с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда ?”. Така въведен цитираният въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е поставен общо и се отнася до процесуалната допустимост на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, без оглед на особеностите на разглеждания случай. Така въведен цитираният въпрос не произтича от изводите на СГС, обусловили изхода на делото и съответно не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както се посочи по – горе липсата на общо основание само по себе си е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо следва да се приеме, че с поставения въпрос страната не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са обосновани и допълнителните основания за допускане на касационен контрол. Решенията, на които се позовава касаторът – решение по гр. дело № 720/2013 г. на Старозагорски районен съд, решение по гр. дело № 178/2008 г. на Кърджалийски окръжен съд, решение по гр. дело № 4397/2014 г. на Пловдивски районен съд не съдържат данни, че са влезли в сила, а съгласно разрешенията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, цитирано по – горе не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В приложението са цитирани още и решение по гр. дело № 36365/2012 г. на Софийски районен съд, решение по гр. дело № 9381/2013 г. на Софийски градски съд и определение по гр. дело № 7843/2013 г. на състав на ВКС, ІV г.о., които са постановени в рамките на едно и също производство. Съдържащите се в решение по гр. дело № 9381/2013 г. на Софийски градски съд правни разрешения по иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като съдебен акт, влязъл в сила /това е крайният акт, с който се разрешава спора, поради което релевантни са разрешенията в него, а не в първоинстанционното решение или в определението на ВКС по гр. дело № 7843/2013 г., което като постановено в производство по чл. 288 ГПК не формира съдебна практика, съгласно разясненията в ТР № 2/2010 на ОСГКТК на ВКС/ не формират противоречив извод по въпрос, имащ значение за възприетия краен резултат по спора в обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение. Това е така, тъй като приетите с него правни разрешения са преодолени с решение № 193 от 16.07.2014 г. по гр. дело № 5948/2013 г. на състав на ВКС, ІV г.о., което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и формира задължителна съдебна практика. Съгласно тълкувателните мотиви в касационното решение при предявен иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ няма твърдение за неточно отразено основание на уволнението и липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за незаконно. Касационният съд е приел още, че с иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не се установяват правните възможности, при които страните по трудовото правоотношение, едностранно или по взаимно съгласие, биха могли да прекратят трудовото правоотношение, а правната квалификация на действителното основание /осъществените юридически факти /, при които това е сторено. Не формира противоречив извод по въпрос, имащ значение за възприетия краен резултат по спора в обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение и решението по гр. дело № 832/2010 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., тъй като то е постановено по въпросите за – законосъобразността на издадена от работодателя заповед за уволнение, връчена след едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на ответника и за допустимостта на извършеното от работодателя едностранно прихващане на дължимото от него трудово възнаграждение с обезщетение, което работникът или служителя дължи за причинени на работодателя вреди, преди отговорността за това обезщетение да е установена по предвидения в КТ ред – чл. 210 и чл. 211 КТ. Това са въпроси, различни от разгледаните от въззивния съд. Противоречиво разрешаван правен въпрос е налице единствено при различни разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, които правни разрешения са изложени в тълкувателните мотиви. Приетите във въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба правни разрешения са в съответствие със задължителната практика по прилагането на чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, обективирана в посоченото по – горе решение на състав на ВКС, ІV г.о. по гр. дело № 5948/2013 г., поради което следва да се приеме, че не е налице отклонение на въззивния съд от практиката по чл. 290 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.11.2013 г. по гр. дело № 6145/2013 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ – б въззивен състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: