3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София, 15.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №572/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Я. Н. чрез адв.Й. Г. и М. П. срещу решение № 616 от 23.12.2011г по гр.д. №1237/2011г на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено на Пловдивски окръжен съд , по отхвърлен иск за обезщетение на пропусната полза от договорно неизпълнение
Към жалбата е приложено изложение. Твърди се обжалваното решение да е в противоречие със съдебната практика , тъй като в приложеното решение от 11.03.2009г по гр.д№91/2008г на РС Тополовград , при подобен случай е присъдена неустойка Изтъква се значението ,което има добросъвестността на купувача по предварителен договор при прилагането на закона и тъй като споровете във връзка с предварителни договори са многобройни , поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 Като приложение е представено копия от цитираното решение , за което няма данни да е влязло в сила . Не е формулиран правен въпрос .
Ответниците по касационната жалба възразяват в отговор ,че в изложението липсват доводи по критериите на чл. 280 ал.1 ГПК и няма основание за допускане на жалбата до разглеждане . Претендират разноски .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Не е изпълнено общото съдържателно условие на закона към изложението по основанията за допускане до касационно обжалване – изискването е да се постави правен въпрос ,към който могат да се обвържат цитираните основания по чл.280 ал.1 т. 2 ,т. 3 от ГПК. Преди всичко,в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, в каквато насока са доводите на касатора,при това изложени във връзка с иск , различен от предявения. Правният въпрос не се изчерпва с твърдението ,че съдът е следвало да уважи иска за претендирани пропуснати ползи (чл. 82 вр чл. 79 ал.1 ЗЗД) на общо основание , поради неизпълнение на задължения по предварителен договор , тъй като при „подобен казус” Районен съд [населено място] е осъдил обещателя, неизправна страна , да заплати уговорена за вредите от неизпълнението неустойка . Искът за неустойка е различен иска , който е предявен , разгледан и отхвърлен по настоящето дело и при липса на обосновка къде защитата съзира подобието в двете решения от една страна обжалваното , а от друга приложеното , при липса и на правен въпрос , във връзка с който да се изтъкне и обоснове противоречие в практиката, не е налице подържаното основание на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК .
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания за това. За пълнота следва да се изтъкне ,че решаващият извод на съда по основанието на иска в конкретния случай е в съответствие с практиката на ВКС , постановена по реда на чл. 290 ГПК. Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение , трябва да имат качеството реалност и сигурност , което се разкрива в доказана възможност да бъде увеличено имуществото на кредитора , а не чрез предположения за настъпване на евентуално увеличение (реш.№№156/2010г т.д№142/2010г ТК на ВКС ) . В настоящия процес ищецът , сега касатор , е доказвал основанието на иска с факти , от които не може да се направи извод за реалност и сигурност .
Ответниците претендират разноски , но не са представили доказателство за извършването им , нито списък .Поради това разноски не им се присъждат .
Воден от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 616 от 23.12.2011г по гр.д. №1237/2011г на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .