4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София, 05.12.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2210 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. С. Б.-С., чрез адв. В. К., срещу въззивно решение № 86/06.03.2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 12/2017 г.
Жалбата съдържа едно изречение, което се твърди, че касаторът е недоволен от въззивното решени, защото то е неправилно, поради което иска и отмяната му; не сочи касационни доводи по чл. 288 ГПК. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се съдържат и оплаквания срещу постановеното от ПОС решение, като аргументи за допускане на касационно обжалване по поставени въпроси. Съставът на Върховния касационен съд приема, че касационните оплаквания по чл. 288 ГПК са за неправилност поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на допуснатата съдебна експертиза и неточно приложение на чл. 583, ал. 2 ГПК.
Насрещните страни Л. С. Б.-М. и Т. Б. М., чрез адвокат Е. Б., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пазарджишки районен съд, е отхвърлил иска на Б. С. Б.-С. за признаване за установено по отношение на Л. С. Б.-М. и Т. Б. М., че нотариален акт № ., т.., н.д. № . г. от 10.06.2009 г., изповядан от нотариус А. И., рег. № 423, е нищожен, на основание чл. 576, вр. чл. 583 ГПК и, че обективираната в него сделка – покупко-продажба на ? идеална част от УПИ . в кв.. по плана на [населено място], общ.П., с площ 2 552 кв.м., ведно с намиращите се в него сгради, е нищожна поради липса на изискваната от закона валидна нотариална форма.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът Б. С. Б. – С. и ответникът Л. С. Б. – М. са сестри и деца на С. Б. А. и Ц. И. А.. След смъртта на родителите, страните по делото, заедно с сестра им С. С. К., са техни наследници по закон. Съдът установил, че бащата С. А., лично за себе си и като пълномощник на съпругата си Ц. А. е прехвърлил недвижим имот, притежаван в условията на съпружеска имуществена общност, на дъщерята Л. С. Б.-М., по време на брака й с ответника Т. Б. М.. Сделката е изповядана от нотариус А. И., рег. № 423, по нотариален акт № ., т.., н.д. № . от 10.06.2009 г. Съдът, също така установил, че прехвълителят С. А. бил с напълно изгубено зрение, страдал от общи заболявания, характерни за възрастта му, в това число частична пареза на ръката след инсулт; бил с увреден слух. При анализ на писмените доказателства, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице по допуснатата съдебномедицинска експертиза, съдът приел, че въпреки сериозните затруднения, прехвърлителят към датата на сделката можел да води устен разговор, ако не му се говори тихо, бил адекватен, макар да говорил по-силно; не бил глух по смисъла на чл. 583 от ГПК, поради което и не е било необходимо ползване на тълковник при изповядване на атакуваната с иска сделка. От поведението на прехвърлителите преди сделката, за която единият е упълномощил другия, както и след това, следвало, че те са били наясно със съдържанието на разпореждането.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с поцесуалноправен въпрос за преценката на експертното заключение от съда, който въпрос е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие с решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г., I г.о. и решение № 21/24.03.2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. на IV г.о. на ВКС. В случая, Пазарджишкият окръжен съд не е изключил или игнорирал заключението на съдебния експерт. Напротив, обсъдил го е подробно, след което го е анализирал заедно с останалите по делото доказателства в съвкупност и, като е изложил съображенията си, по вътрешно убеждение, е стигнал до крайното заключение, че състоянието на С. А. е било такова, че е осъществил нормален словесен контакт при изповядване на сделката, като не се е нуждаел от тълковник за разбиране на съдържанието й.
Вторият правен въпрос – има ли задължения нотариуса да приложи чл. 583, ал. 2 ГПК, при положение, че участника не е напълно глух, също е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат, но не се установява противоречие с решение № 155 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 917/2010 г. на ., IV г.о., защото въззивният съд е изложил съображения и е направил извод, че към датата на сделката загубата на слуха на прехвърлителя не е изисквала някакви специални условия при говора. Съдът не е кредитирал като предубедени и противоречащи на останалите свидетелски показания, обясненията на А. С. – съпруг на ищцата, според когото А. след 2007 г. поради глухотата си не разбирал какво му се говори, а за да чуе каквото и да било, „трябвало да му се вика“. Съдът, като е съпоставил всички доказателства по делото, е дал вяра на показанията на свидетеля Г. С. К. – асистент на родителите на страните, с ежедневни контакти и непосредствени впечатления от С. А., както и на свидетеля С. К. – сестра на страните по делото, най-близка до тях и прехвърлителите по сделката, с обективни и непосредствени впечатления.
Несъгласието с фактическите заключения на съда не сочи на неточно приложение на чл. 583, ал. 2 ГПК, съответно на противоречие с цитираната съдебна практика.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът няма право на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Ответниците са представили доказателства за платен адвокатски хонорар, но нямат направено искане за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията, а съдът не се произнася служебно по чл. 78 ГПК, независимо какви доказателства по делото има.
Ето защо, разноски за инстанцията не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 86/06.03.2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 12/2017 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: