О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София 17.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 941 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Н. С. Й.,Й. С. Й. и К. В. Й.-тримата от гр. Р.,ч. процесуалния им представител – адвокат З против решение № 19 от 06.02.2009г.по в.гр.д. № 714 по описа за 2008г. на Великотърновския апелативен съд,с което е отменено решение № 135 от 22.10.2008г. по гр.д. № 161/2007г.на Окръжен съд Русе и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от Н. С. Й. и Й. С. Й. и от К. В. Й. против „М”Е. гр. Р. искове за заплащане на сумите-съответно от 8 000лв. и от 9 700лв.,представляващи обезщетение за лишаването им от ползване-съответно на ? ид.ч. и на ? ид.ч.от магазин в сградата на ул.”А”№62 в гр. Р. за периода 17.07.2006г.-17.11.2007г.,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 29.11.2007г.до окончателното им изплащане като неоснователни са присъдени следващите се разноски. В останалата част,в която са отхвърлени предявените искове-съответно до 8 948лв.и 15 396лв. решението е оставено в сила.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторите се позовават общо на нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,като са посочени и трите основания по т.1,2 и 3. Поставени са няколко въпроса и те са свързани с приложимостта на нормата на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./,за значението за решаването на последващ спор на влезли в сила съдебни решения между идентични страни, на същото основание и за идентичен предмет,но за друг период, за началния момент на развалянето на договора за наем,както и за приложимостта на чл.65 ал.2 от ГПК/отм./. Позовават се на решение от 26.01.2005г.по гр.д. № 1272/2003г. на ІІ гр.отд.на ВКС, решение № 2* от 26.12.1958г.по гр.д. № 7426/1958г.на І отд.на ВС, определение № 80 от 10.02.2009г.по т.д. № 594/2008г.на ІІ т.отд.на ВКС, решение № 562 от 20.10.2008г.по т.д. № 293/2008г.на І т.отд.на ВКС,определение № 289 от 7.10.2008г.по ч.т.д. № 279/2008г.на ІІ т.отд.на ВКС, решение № 935 от 9.06.1999г.по гр.д. № 282/1999г.на V гр. отд.на ВКС, , решение № 536 от 28.02.1959г.по гр.д. № 8556/1958г. на І гр. отд.на ВС,решение № 2* от 30.06.1980г.по гр.д. № 1280/1980г.на І гр. отд.на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с които се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че предявеният от Н. С. Й. и Й. С. Й. иск е погасен ч. плащане. Относно иска на К. В. Й.,съдът е счел, че няма основание да се приеме,че сключеният между страните договор за наем от 18.10.2002г.е прекратен на основание чл.9 т.1/ч. едномесечно предизвестие/,тъй като нормата на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./не е приложима от нотариуса и направеното от него отбелязване на 29.12.2005г. върху нотариалната покана,че”лицето не е открито на адреса” не удостоверява редовното й връчване. Въззивният съд е преценил,че наличието на твърдения за влезли в сила решения по същия спор,но за друг/по-ранен период/ -не го обвързват и че за дата на прекратяване на сключения договор – следва да се приеме датата на подаване на настоящата исковата молба по делото/а не на исковата молба по предходното дело,което е приключило с влязло в сила осъдително решение/. Осъдил е ищците/сега касатори/да заплатят направените по делото разноски,като е преценил,че намира приложение нормата на чл.65 ал.2 от ГПК/отм./.
В този смисъл поставените от касаторите въпроси за приложимостта на нормата на чл.51 ал.4 от ГПК/отм./досежно връчването на нотариалните покани,за значението за решаването на последващ спор на влезли в сила съдебни решения между идентични страни, на същото основание и за идентичен предмет,но за друг период, за началния момент на развалянето на договора за наем,както и за приложимостта на чл.65 ал.2 от ГПК/отм./– са от значение за решаване но делото. Разрешаването им обективира критерия по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като преценката и отговора им следва да се изведе по тълкувателен път.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 19 от 06.02.2009г.по в.гр.д. № 714 по описа за 2008г. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите – Н. С. Й.,Й. С. Й. и К. В. Й. ,че в 7-дневен срок от съобщението следва да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 354лв./триста петдесет и четири/лева. В противен случай-касационната жалба ще бъде върната,а производството – прекратено.
СЛЕД внасяне на следващата се държавна такса – делото да се докладва на П. на ІІІ гражданско отделение за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.