1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132/10 г.
Гр. С., 16.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 6ести декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
Василка Илиева
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Теодора Нинова
гражданско дело № 648/2010 г
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 38 от 11.1.2010 г. по в.гр.д.№ 917/2009 г., с което е потвърдено решение № 63/23.02.2009 г. на Асеновградския районен съд по гр.д.№ 969/08 г. в частта му, с която съдът е определил квотите на страните, при които е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: УПИ ІІ-245, кв.39 по плана на гр.С., ведно с построената в него масивна жилищна сграда в серевната част на имота, масивна жилищна сграда с пристройка /клозет/, три стопански сграда в южната част на имота и една стопанска сграда в западната част на имота както следва: за Р. Н. С.-6/48 ид.ч. , за Д. И. Н. и Н. И. Н.-по 3/48 ид.ч. за всеки за Н. Г. Н., Н. Г. Н. и Л. Г. П.-по 2/48 ид.ч. за всяка и за А. Б. П.-24/48 ид.ч.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Р. Н. С. от гр.Садово представлявана от адвокат А. В. П. от Пловдивската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК въпроса за принадлежността на процесния имот на общия наследодател Н. П. Н.-прилага съдебни решения.
От ответника по касация А. Б. П. от гр.С., представлявана от адвокат Е. У. от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация Д. И. Н., Н. И. Н., Н. Г. Н., В. П. Калабурджиева, М. П. Н.-Ковачева,всички от гр.С. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед събраните доказателства не е установено възникването на съсобственост на основание наследство от Н. П. Н., починал през 1969 г. Взето е предвид, че синът му И. Н. П. е живял в него приживе на родителите си и е владял същия до смъртта си през 2004 г. като е придобил правото на собственост по давностно владение, в който смисъл а възприети и гласните доказателства.
Върховният съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустимо.
Касационно обжалване на следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е взе пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случа не е сторено, за да намери приложение чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение не е постановено в противоречие с представените съдебни решения: № 70 от 3.11.1980 г. по гр.д.№ 65/1980 г. на ОСГК на Върховния съд, свързано с приложението на чл. 79 и чл. 85 ЗС във връзка с чл.136 и чл.188 ГПК /отм./; решение № 775 от 27.4.1999 г. по гр.д.№ 1166/1998 г. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд, по чл. 68 ЗС; решение № 216 от 5.4.2002 г. по гр.д.№ 657/2001 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд по чл.79, ал.1 ЗС; решение № 239 от 29.5.1996 г. по гр.д.№ 91/1996 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, свързано с приложението на чл. 68 и чл.79 ЗС във връзка с чл.119, ал.1 ГПК /отм./ както и решение № 2831 от 29.10.1979 г. по гр.д.№ 1103/1979 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд-.
Решение № 1349 от 8.7.2002 г. по гр.д.№ 1325/2001 г. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС.
Относно съдебните актове на Софийския окръжен съд-решение от 17.10.2007 г. по гр.д.№ 303/2006 г., решение от 23.10.2007 г. по гр.д.№ 364/2007 г. и решение от 21.11.2007 г. по гр.д.№ 250/2007 г., липсва заверка, че са влезли в сила, поради което не следва да се обсъжда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 38 от 11.1.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 917/2009 г. на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: