4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София, 18.12. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 926/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 242 от 11.07.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 293/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на определение от 31.05.2012 г. по гр. д. № 691/2012 г. на Великотърновски окръжен съд е допуснато обезпечение на предявения от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на сумата 61 512 лв. чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството – частен жалбоподател до размера на иска.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на молбата за обезпечение. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК като е допуснал обезпечение при отсъствие на доказана от ищеца обезпечителна нужда и при липса на представени с исковата молба убедителни доказателства, подкрепящи вероятната основателност на исковата претенция. Позовава се на прекомерност на обезпечителната мярка като навежда довод, че налагането на запор върху сметки в 13 банки съставлява неоправдан риск и е израз на принуда от страна на ищеца за извънсъдебно разрешаване на спора.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с въпросите : „1. Кога е налице „обезпечителна нужда” и следва ли тя да се предполага или следва да се доказва от молителя в обезпечителното производство; 2. Кои доказателства са убедителни по смисъла на чл.391, т.1 ГПК.”. По отношение на първия въпрос се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, а във връзка с втория – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопустимост на частната касационна жалба, предвид указанията в Тълкувателно решение №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, алтернативно – за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.2 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Д. на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователен, тъй като обжалваното определение е постановено при условията на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и възможността за обжалването му е изрично предвидена в закона.
За да отмени определението на Великотърновски окръжен съд и да допусне обезпечение на предявения от [фирма] против [фирма] осъдителен иск за заплащане на сумата 61 512 лв., претендирана като парична равностойност с включен ДДС на 233 000 кг. пшеница, дължима по силата на чл.8 от договор за съвместна дейност във връзка с производството на селскостопанска продукция /хлебна пшеница/, Великотърновски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за допускане на исканото обезпечение и че посочената от ищеца обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки на ответника, е адекватна на търсената с иска съдебна защита. Въззивният съд е изразил несъгласие с извода на първата инстанция за отсъствие на обезпечителна нужда за ищеца. Изложил е съображения, че паричният характер на исковата претенция е достатъчен, за да се предположи съществуването на обезпечителна нужда, и че при липса на данни, които да я опровергават, обезпечителната нужда не следва да бъде отричана. Като е съобразил представените с исковата молба писмени доказателства – договор за съвместна дейност от 15.09.2006 г. и приемо – предавателен протокол № 1/28.09.2006 г., въззивният съд е направил извод, че съдържанието им подкрепя в достатъчна степен вероятното съществуване на претендираното вземане за сумата 61 512 лв. и не се налага определяне на парична гаранция като условие за допускане на обезпечението. В диспозитива на определението са дадени указания обезпечителната мярка „запор” да бъде налагана последователно върху сметките на дружеството – ответник в изрично посочени банки до достигане на покритие, съответстващо на размера на иска – 61 512 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси имат връзка с предмета на развилото се пред въззивния съд обезпечително производство, но не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на решаващите правни изводи, обусловили допускането на поисканото обезпечение. Въззивният съд е приел, че са налице обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК и убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, след като е извършил преценка на конкретните факти и доказателства по делото. Произнасянето по въведените с изложението въпроси е обусловено изцяло от правилността на така извършената преценка, която не може да бъде проверявана в стадия за допускане на касационното обжалване. В тази насока са и указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, с които е отречена възможността за допускане на касационно обжалване по съображения за неправилност на обжалвания въззивен акт.
Освен общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не са осъществени и допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представените с изложението определения на Пловдивски апелативен съд и Ямболски окръжен съд не доказват противоречия в практиката на съдилищата при прилагането на разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК. Всяко от определенията е постановено при специфични за конкретното дело факти и доказателства, които са обусловили изводите за наличие на нужда от търсеното обезпечение и за вероятна основателност на обезпечаваните искове. Разликата във фактите и доказателствата по правило изключва еднопосочния отговор на въпросите кога е налице обезпечителна нужда и кои доказателства са убедителни по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, поради което различното произнасяне в определенията не може да бъде отнесено към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, която урежда предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна. По приложението й съществува постоянна практика на ВКС, ориентирана към разбирането, че преценката на доказателствата и на нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и специфична за всяко дело; при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда следва да се предполага. Наличието на трайна и непротиворечива практика по въпросите на обезпечителното производство изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касационното разглеждане на поставените от жалбоподателя въпроси няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 293/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
С оглед недопускане на касационното обжалване на ответника следва да се присъдят разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 175.00 лв., съставляваща ? част от уговореното и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.10.2012 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 242 от 11.07.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 293/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.10, сумата 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :