2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1132
гр. София, 05.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2169 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу решение № 214/01.03.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 2981/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 360/21.10.2016 г. по гр. дело № 1255/2015 г. на Карловския районен съд, като краен резултат жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Х. Д. сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, като впоследствие наказателното производство по досъдебно производство № 817/2011 г. на РУП-К., водено срещу ищеца, е прекратено с постановление от 17.04.2013 г. на РП-К..
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради необоснованост, нарушение на процесуалноправни норми и на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. Х. Д. не е подал отговор на жалбата.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (в посочената редакция), допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, в изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, касаторът е посочил в изложението, че въззивният съд се произнесъл с решението си в противоречие с практиката на съдилищата, като е постановил решение, противно на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Сочи се също, че потвърждавайки решението на първоинстанционния съд, въззивният съд не се съобразил с изискванията на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика – приложените (в преписи) към жалбата, решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. дело № 876/2004 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 48/04.02.2004 г. по гр. дело № 2041/2002 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В изложението се поддържа и че от приетото за установено като доказателствен материал по делото, не може да се направи изводът, до който е достигнал съдът, а именно, че твърдените неимуществени вреди в резултат на воденото досъдебно производство следва да се репарират в „този завишен размер“.
Предвид задължителните указания, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на касатора не съдържа извеждане и формулировка на правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Преповторените в изложението, наведени и с касационната жалба, оплаквания, сочещи касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съдопроизводствени правила (чл. 235, ал. 2 от ГПК), нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД) и необоснованост, не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани в изложението на касатора на такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че не се установява противоречие по приложението на чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД между обжалваното въззивно решение и посочените и представени (в препис) от касатора в тази връзка, две решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., с които са присъдени по-големи по размер обезщетения (3 000 лв. и 5 000 лв.) за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение – при обстоятелства, които значително се различават от приетите за установени от въззивния съд по настоящото дело.
В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 214/01.03.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 2981/2016 г. на П. окръжен съд, – в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Г. Х. Д. сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, като впоследствие наказателното производство, водено срещу ищеца, е прекратено.
В останалата – отхвърлителна част, въззивното решение не е обжалвано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: