О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София 17.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 979 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от А. Н. Й. от гр. С.,чрез процесуалния си представител – адвокат Х против решение от 03.02.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 22.02.2008г. по гр.д. № 28669/2006г.на Районен съд София в частта,в която предявените искове са уважени,в частта в която исковете з обезщетение за усилена храна и медицински корсет са отхвърлени и досежно присъдените разноски,като решението е отменено в частта,в която искът за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 5 500лв.и в частта относно иска по чл.86 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 600лв.,като вместо това е постановено друго, с което е осъден А. Н. Й. да заплати на Х. С. Г. на основание чл.45 от ЗЗД обзщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат на нанесения му на 7.01.2006г.побой-в размер на 4 000лв,ведно с обезщетение за забава за периода 7.01.2006г.-27.12.2006г.в размер на 500лв.,със законната лихва,считано от 27.12.2006г.до окончателното изплащане на сумата,както и допълнителни разноски от 246лв. В частта,в която искът за обезщетение за нова зъбна протеза е отхвърлен-решението е влязло в сила.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК. Поставеният материално-правен въпрос е свързан с критериите за определяне на размера на следващото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД. От изложението в подадената касационна жалба може да се изведе още един въпрос и той е относно това дали на обезщетение подлежат само установените в наказателното производство вреди или всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното деяние. Позовава се на решение № 131/24.03.2009г.по н.д. № 109/2009г.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с които се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е налице противоправно деяние/ престъпление по чл.129 ал.2 от НК/, извършено виновно от ответника. На пострадалия са причинени вреди /болки и страдания/,които са в причинно-следствена връзка с извършения побой. Вредите се изразяват в получено мозъчно сътресение, контузия на главата,разкъсно-контузна рана на лявата челно-слепоочна област, компресивно счупване на първи поясен прешлен с малка ретропулсия /откъс/ на фрагмент от горната му стена. Болките и страданията са били за период от три месеца /по- интензивни през първите 30 дни/,като и понастоящем е възможна поява на периодични болки в долната част на гръбначния стълб и по хода на седалищните нерви. Налага се постоянно носене на корсет,като увредата на първи прешлен е пожизнена и ограничава възможността му за извършване на по-силова работа. Налице е видимо накуцваща походка наляво,което е във връзка с инцидента. Понастоящем пострадалият не може и да управлява автомобил.
При тези данни – поставеният от касатора въпрос за подлежащите на обезщетение вреди е от значение за решаване но делото. Същият обаче не е решаван противоречиво то съдилищата,в какъвто смисъл са изложените доводи в касационната жалба. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане/Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. Пленум на ВС/. В случая-независимо,че в хода на приключилото със споразумение производство по н.о.х.д. №И-154 по описа за 2006г.на Районен съд София,извършителят /сега касатор/ е осъден за извършено деяние по чл.129 ал.2 изр.2 във вр.с ал.1 от НК-за това,че е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата/за срок от около 12 месеца/-въззвиният съд правилно е приел,че следва да определи обезщетение за всички установени в хода на съдебното производство/въз основа на заключението на приетата медицинска експертиза/неимуществени вреди. На овъзмездяване подлежат всички причинени болки и страдания,за които е установено,че са причинени вследствие на извършеното противоправно деяние.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и във връзка с другия поставен въпрос относно критериите за определяне на размера на следващото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД. Този въпрос също е разрешен с Постановление № 4 /1968г. Посочените там критерии за справедливост- характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, възраст на увредения, общественото му положение-са взети пред вид от въззивния съд при извършване на преценката.
С оглед на изложеното,тъй като не се касае за въпроси, които са решавани от съдилищата противоречиво и тъй като не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице нито едно от твърдените основания по чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.02.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.