О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1133
гр. София, 26.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4025 по описа за 2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Окръжна прокуратура – Х. срещу решение № 188 от 29.04.2015 г. по гр. дело № 119/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, гражданско отделение, трети въззивен състав.
Ответникът С. Х. Х. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което окръжният съд се е произнесъл по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от С. Х. Х. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 3 НК по досъдебно производство № 307/2012 г. по описа на РУП – Д., за което е бил оправдан с решение № 75 от 05.04.2013 г. по н.а.х. дело № 136/2013 г. на Районен съд – Димитровград, потвърдено с решение № 94 от 04.06.2013 г. по в.н.а.х. дело № 333/2013 г. на Хасковски окръжен съд, като е потвърдил решение № 454 от 03.12.2014 г. по гр. дело № 594/2014 г. на Димитровградски районен съд, с което първоинстанционният съд е уважил иска за сумата 1200 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2014 г. до окончателното й изплащане и присъдил разноски в полза на ищеца в размер на сумата 82 лв. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 300 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвид доказването на обстоятелствата, които го формират – оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение. Освен това в мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно доказаността на неимуществените вреди и са обсъдени обстоятелствата, релевантни за присъждането им в размер на сумата 1200 лв. Въззивният съд е приел, че е налице принос от страна на ищеца, основание за намаляване на обезщетението по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Приносът е обоснован от съда с това, че деянието за което ищецът е привлечен като обвиняем – подаване на заявление за кандидатстване по проект „Нов избор – развитие и реализация” макар и да не съставлява престъпление /липсва основен признак – декларацията/заявлението да се иска и дава по силата на закон, указ или постановление на Министерски съвет/ е представен от Х. пред Дирекция „Бюро по труда” – [населено място] е станало повод за образуване на наказателно производство. Окръжният съд е определил приноса на ищеца на 40 %, размерът на обезщетението на 2000 лв., а с оглед на приетото съпричиняване е определил дължимото обезщетение в размер на сумата 1200 лв.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа следното изложение, квалифицирано от касатора, като въпроси: „Процесуалният въпрос за задължението на съда да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на исковата претенция по чл. 2 от ЗОДОВ.” ; „Материалноправният въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, който е относим към предмета на делото и засяга обуславящите изводи на съда за основателност на исковата претенция”. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, установена в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., „без задължителна преценка на всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа за справедливост”. Твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Други доводи не са изложени.
Въпросът, определен, като „процесуален” е поставен общо, без отразяване на правните разрешения, съответно конкретните процесуални действия с които въззивният съд се е отклонил от разрешенията в задължителната съдебна практика, на която се позовава страната. В този смисъл не е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулирания в приложението въпрос не произтича от конкретно разрешение на съда, за да бъде отнесен към някой от въпросите, по които съдебният състав се е произнесъл. Изводът за основателност на иска, като краен резултат по спора е приет след разглеждането от решаващия състав на отделни въпроси, имащи отношение към всеки елемент от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и респективно след излагането на конкретни мотиви по тяхното доказване. В приложението касаторът не е поставил тези въпроси. Ето защо с посочването на процесуалното задължение на съда за анализ на всички доказателства при обосноваване на изводите за основателност на иска, жалбоподателят не въвежда правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да отговаря на характеристиките на общото основание за допускане на касационно обжалване, разяснени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Липсата на общо основание само по себе си е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в този смисъл са разясненията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС/. В случая страната не е мотивирала допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК чрез съпоставяне на разрешения във въззивното решение и т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., на което се позовава. Необосноваването на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът, определен, като „материалноправен” е формулиран по същия начин, както и предходния въпрос – общо, за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Изводът за размера на дължимото обезщетение, като краен резултат по спора за размера на причинените на ищеца неимуществени вреди е приет след разглеждането от съда на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД. По тяхната преценка въззивния съд е изложил мотиви, формирал е конкретни правни разрешения, по които касаторът не е поставил правни въпроси, които да релевират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е мотивирал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез съпоставяне на разрешения във въззивното решение и т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., което цитира, за да обоснове твърдението си за формирани противоречиви изводи по въпрос, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Необосноваването на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по този въпрос има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
От всичко изложено по – горе следва, че по делото не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188 от 29.04.2015 г. по гр. дело № 119/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, гражданско отделение, трети въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: