О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
ГР. София, 17.09.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.09.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №970/09 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на И. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по гр.д. №852/07 г., с което е уважен предявеният от Д. А. срещу касатора иск по чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД – призната е нищожността на договор за продажба на недв. имот, скл. с нот. акт №90/02 г. като накърняващ добрите нрави.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на това по т.3. Според изложението му основният за спора материалноправен въпрос за накърняването на добрите нрави като основание за нищожност на договора не е разработен в практиката на ВКС, а съдържанието на това основание и конкретните обстоятелства, от които се извежда са от значение за точното прилагане на закона.
За да уважи предявеният иск въззивният съд е приел, че процесният договор е една от сделките, с които наследодателят на ищцата А малко преди смъртта си се е разпоредил с цялото си налично имущество в полза на съпругата си и нейните роднини, измежду които – внук, е ответникът по иска. Свободата на гражданскоправните субекти да договарят е ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави – чл.9 от ЗЗД. Процесният договор накърнява последните, тъй като с него – и в контекста на останалите, с които е извършено разпореждане с цялото имущество на А. , се злепоставят интересите на рожденото му дете – ищцата, чрез обезнаследяването й.
Изводите на въззивния съд са формирани в съответствие с трайната и установена практика на ВКС по приложението на чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД / напр. Р №4/09 г. , №530/08 г., №807/06 г. на ТК и др/. В нея, както е възразила и ответницата по жалба, е изяснено съдържанието и признаците на накърняването на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1,т.3 от ЗЗД. Добрите нрави са установени в обществен интерес, социално възприети етични правила и норми. Те са израз на вътрешната потребност на човека от справедливост и почтеност в частните и публични взаимоотношения, преобладават в обществения възглед и се ценят и утвърждават в обществото като цивилизационен белег на определен етап от развитието му.
Накърняването им се преценява за конкретния случай въз основа на данните за него, както е прието и в решението на ОС. Нравственото чувство на потомственост, изразено в емоционална близост с рождените деца и онаследяване е обществено утвърдено и оценено. То е биологично и социално заложено и съзнателното му пренебрегване обикновено е рядко и строго лично мотивирано. От данните по делото се установява, че бащата на ищцата А. А. , поч. през 2004 г., в непосредствено предхождащите смъртта му години – 2002, 2003, под давлението на съпругата си М. И. прехвърлил на нея срещу издръжка и гледане и разпродал на роднините й / снаха и внук/ цялото си налично имущество.. В константната практика на ВС, формирана през 60-те години на миналия век се приема, че добрите нрави се накърняват с нарушаване на обичайния обществено утвърден начин на мислене и поведение под психическо въздействие върху страната за сключване на сделката /убеждаване, склоняване/, което не е измама или заплашване по см. на ЗЗД.. Приема се, че може да противоречи на добрите нрави и сделка, която нарушава изискванията за еквивалентност на престациите и условията на сключването й сочат на необичайност – лекомислие, неопитност, икономическа и физическа зависимост на едната страна от другата или от трети лица, по чието настояване е сключена. В случая се установява, че продавачът А. при сключване на разпоредителните за имотите си сделки, измежду които е процесната, бил слаб и болен, социално изолиран, вкл. от кръвните си роднини, с които съпругата му не допускала да контактува, силно внушаем и зависим от нея. Надявал се да обезпечи дъщеря си от предходен брак – ищцата с парите от продажната цена, която /макар и уговорена в процесния договор в размер на данъчната оценка на имота/ не получил. Налице е експлоатация на това му състояние чрез сключване на процесната продажба – тя не е при крайна нужда, нито е безпарична, но при установените обстоятелства по сключването й накърнява добрите нрави в степен на нравствена нетърпимост, както е приел и въззивният съд.
Поради горното не е налице соченото основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът за обхвата и съдържанието на накърняването на добрите нрави като основание за нищожност на договора е определящ за спора и от значение за точното прилагане на закона, но то е постигнато в случая чрез съответствието на въззивното решение с трайната и установена практика на ВС и ВКС, обезпечаваща такова прилагане.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 852/07 г. от 29.05.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: