О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1134
София, 16.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря…………………………………..….………………………………………………. в присъствието н..а прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 153/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Н. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-П., е подала касационна жалба срещу решение № 509 от 07.11.2011 година по гр.д. № 882/2011 година на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 962 от 13.06.11 г. по гр.д. № 1213/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ІІІ гр. състав. С него са отхвърлени исковете на касаторката срещу Г. Г. Б. от [населено място] и Л. Л. К. от [населено място] с правни основания чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл.26 СК – за прогласяване нищожност на договор, с който първия ответник е продал на втория ответник собствения си недвижим имот в [населено място], [улица], поради заобикаляне на закона, а именно нормата на чл.26 СК. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците Г. Б., чрез адв. В. С. от АК-П. и Л. К., чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК-П., са депозирали писмени отговори. С тях оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и основателността на касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По искането за допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което основание се позовава касаторката, поради следното:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в основната си част приповтаря оплаквания от касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила – неправилно представителство в процеса на ответника Б., неправилно прилагане на ограничението по чл.266 ГПК за допускане на нови доказателства пред въззивната инстанция и на чл.176 ГПК за лично явяване на ответника Б. пред съда. Развитите съображения касаят правилността на решението и са касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Известно е, че за да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280 ГПК, а само цифрово посочване на текста – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Материалноправният въпрос дали е налице „друго жилище” по смисъла на чл.26 СК при положение, че формално е закупено жилище на името на двамата съпрузи и тогава е осъществена продажбата на семейното жилище, лична собственост на съпруга-продавач, е от значение за делото. Няма обосновка, обаче, защо касаторката счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалването, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно задължителните указания, дадени в ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. ОСГТК. Дадените разрешения по приложението на чл.26 СК са в съгласие със закона и постоянната практика на съдилищата, включително на ВКС. Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липса на искане от ответниците в производството.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 509 от 07.11.2011 година по гр.д. № 882/2011 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.