1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
С., 21.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.10.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №611/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Агенция „Митници” срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №9452/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от Т. М. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ – отменено е като незаконно уволнението на ищеца от длъжността „мл. митнически инспектор”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2,пр.2 от КТ със заповед на директора на ответника от 16.12.09 г., връчена на служителя на 18.12.09 г., той е възстановен на предишната работа и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че от значение за спора и точното прилагане на закона са въпросите:1/. От коя дата следва да се приеме, че лицето подало заявление за ползване на отпуск по чл.163, ал.8 от КТ, ползва отпуска: от датата на заявлението; от датата на получаването му от работодателя Агенция Митници; от датата, на която са отстранени нередовностите на заявлението, ако се приеме, че има такива. 2/. Въз основа на какви доказателства може да се приеме за установено твърдението на ищеца, че не е полагал труд при друг работодател за шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ; достатъчно доказателство ли е констатацията, че липсва отбелязване за работа при друг работодател по представената тр. книжка, при съществуващата вероятност лицето да има и втора такава, както и да работи по служебно правоотношение за исковия период.
За да отмени уволнението на служителя като незаконно въззивният съд е приел, че той e под закрилата по чл.333, ал.6 от КТ, тъй като ползва отпуск по чл.163, ал.8 от КТ. Подал е молба с изискуемите приложения към нея до работодателя Агенция „Митници” чрез митница „С.”, където работи, че ще ползва отпуска по чл.163, ал.8 от КТ от 15.12.09 г. Молбата е подадена своевременно от ищеца и в отговор на отправеното му чрез директора на митница С. искане за информация дали се ползва от закрилата по чл.333 от КТ. Молбата е заведена в митница „С.” на 15.12.09 г. и изпратена на Агенция Митници на 17.12.09 г.
При тези данни ГС е приел, че ищецът е започнал ползването на отпуска по чл.163, ал.8 от КТ, който работодателят е длъжен да му разреши от посочения в молбата ден – чл.45б от НРВПО. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че към молбата за отпуск са приложени „всички необходими документи за ползване на отпуск по чл.163, ал.8 от КТ”. Затова възражението му за нередовност на молбата за отпуск, поради неприложена декларация – приложение №8, е преклудирано, а с това – и поставения в тази връзка в изложението към касационната жалба въпрос.
Молбата за отпуск е свовременно подадена чрез прекия ръководител на ищеца по местоработата му в митница С., в отговор на поисканите чрез същия от работодателя сведенията за закрила по чл.333 от КТ. Работодателят е следвало да приеме молбата и да се произнесе по нея съобразно задължението си по закон – чл.45б от НРВПО. Като не е сторил това, не е съобразил правото на служителя като баща на отпуск по чл.163, ал.8 от КТ, нормативно определената начална дата на отпуска и следващата от това за служителя закрила към заповедта за уволнение – чл.333, ал.7 от КТ. Нарушаването на закрилата е основание за отмяна на уволнението. Приетото от ГС – при неоспорената от работодателя в срока по чл.131 от ГПК редовност/ окомплектованост/ на молбата за отпуск – че служителят има право да ползва отпуска от деня, посочен в заявлението, а работодателят е длъжен да му го разреши от този ден, е съответен на нормативната уредба. Тя не е неясна или непълна, няма данни и за противоречиво прилагане на установеното в чл.45б от НРВПО задължение на предприятието да разреши отпуска. Затова не се налага допускане на обжалването по първия от въпросите.
Вторият от въпросите е решен в практика по чл.280, ал.1,т.1 от КТ – решения на ВКС по чл.290 от КТ, на които въззивното съответства/напр.Р №115/10 г. по гр.д. № 2549/08 г. на трето г.о.,Р №517/10 г. по гр.д. №335/09 г. , Р по гр.д. №1279/10 г. и Р по гр.д. №30/11 г., всички на четвърто г.о. /. В тях е посочено безпротиворечиво, че доказването на оставането без работа по тр. правоотношение, като част от предмета на осъдителния иск с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ е в тежест на ищеца. Допустими са всички доказателствени средства като най – често в практиката се използва трудовата книжка на уволнения. Констатацията, че след незаконното уволнение в трудовата книжка на работника няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател дава достатъчно основание за установяване факта на безработица. Ако работодателят твърди насрещно, че работникът през процесния период е работил и е получавал доходи по трудово или служебно правоотношение, той следва да докаже това свое твърдение по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №9452/10 г. от 21.12.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: