О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
гр. София 05.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1934/2017 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Д. в качеството й на процесуален представител на П. Д. Б., против решение № 56/18.01.2017 г. по в.гр.д № 1552/2016 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 1807/11.05.2016 г., постановено по гр.д № 11774/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете на П. Д. Б. срещу Р. Д. Б. и М. Н. Б. за обявяване за нищожен като привиден договора за покупко-продажба от 25.02.2015 г., оформен с нотариален акт № 60, том I, рег. № 2629, нот.д. № 52/2015 г. по описа на нотариус Р. К., с район на действие – РС-Варна, с който В. Т. Б., чрез пълномощника си Р. Д. Б. е продала на Р. Д. Б. собствените си 4/6 ид.ч. от жилище № 4, на втори жилищен етаж в източната част на жилищна сграда с административен адрес в [населено място], [улица] до размера на 2/6 ид.ч., ведно с мазе № 3 и гараж № 4, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за обявяване за действителен прикрития договор за дарение на горните имоти, както и за възстановяване на запазената част на П. Д. Б. от наследството на В. Т. Б. чрез намаляване на прикритото дарение до размера на запазената му част от наследството на основание чл. 30, ал. 1 ЗН; отменено е решение № 1807/11.05.2016 г., постановено по гр.д № 11774/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените искове на П. Д. Б. срещу Р. Д. Б. за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 г., оформен с нотариален акт № 60, том I, рег. № 2629, нот.д. № 52/2015 г. по описа на нотариус Р. К. до размера на 2/6 ид.ч. поради договаряне от пълномощника във вреда на упълномощителя в противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 40 ЗЗД; за унищожаване на едностранната сделка от 25.02.2015 г., обективирана в пълномощно с рег. № 2618 с удостоверяване на подписа и съдържанието, с което В. Т. Б. е упълномощила Р. Д. Б. да продаде 4/6 ид.ч. от недвижимия имот жилище № 4, находящ се в източната страна на жилищна сграда, ведно с мазе № 3 и гараж № 4, като сам определи условия и цена изцяло по негова преценка, каквато той договори, включително като договаря сам със себе си до размера на 2/6 ид.ч. като извършено от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 2 вр. чл. 44 ЗЗД; за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 г. ., оформен с нотариален акт № 60, том I, рег. № 2629, нот.д. № 52/2015 г. по описа на нотариус Р. К. като сключен при липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и вместо него: отхвърля предявените искове на П. Д. Б. срещу Р. Д. Б. и М. Н. Б. за обявяване висяща недействителност на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 г., оформен с нотариален акт № 60, том I, рег. № 2629, нот.д. № 52/2015 г. по описа на нотариус Р. К. до размера на 2/6 ид.ч. като сключен от лице без представителна власт на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и за обявяване на относителна недействителност на договора за покупко-продажба от 25.02.2015 г., оформен с нотариален акт № 60, том I, рег. № 2629, нот.д. № 52/2015 г. по описа на нотариус Р. К. до размера на 2/6 ид.ч. поради договаряне на пълномощника във вреда на упълномощителя на основание чл. 40 ЗЗД
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички претенции на ищеца. Иска се отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски за всички инстанции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ „Как се определя спорното материално право, съответно – какъв е предметът на делото и търсената от ищеца защита, длъжен ли е съдът с решението си да отговори на всички искове и може ли да излиза извън предмета на спора, да се произнася в мотивите си за искове, които не са приети и разгледани, трябва ли да се произнесе по всички искове в тяхната последователност, ако е приел за разглеждане исковете трябва ли за всеки един да даде съответните указания – тежест на доказване, какви са задълженията и правомощията на въззивната инстанция при неправилно определени от първоинстанционния съд квалификация на спорното право? Следва ли съдът да обсъди всички релевантни за спора доказателства?“; 2/ „Налице ли е презумпцията на чл. 31, ал. 2, предл;. 2 ЗЗД – иск за „унищожаване на пълномощно“ при доказана недееспособност на лицето към момента на упълномощаването, при условия, че същото не е разбирало свойството и значението на постъпките си, в конкретния случай какви са доказателствените средства за доказване на недееспособността да произлиза от същия договор, възможно ли е да се позовем на иска с правно основание чл. 31, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и без лицето да е поставено под запрещение, нито да е било в такава процедура при доказана дееспособност, но без да разбира свойството и значението на постъпките си?“; 3/ „Трябва ли въззивната инстанция да обсъди всички възражения в жалбата, необходимо ли е ОС-Варна да направи тълкуване на пълномощното – дали е общо или специално, допустимо ли е пълномощник по сделката сам да определя цената, да декларира от нейно име, че цената е платена, както и получената цена да бъде заплатена по негова банкова сметка или някоя друга, без да има посочване на титуляра и без наличието на доказателство за извършено плащане, трябва ли сделката да бъде потвърдена, за да породи необходимото правно действие и при условие, че няма потвърждение, налице ли са основанията на чл. 42, ал. 2 ЗЗД?“; 4/ При каква продажна цена можем да говорим за накърняване на добрите нрави и нееквивалентност на престацията, можем ли да твърдим, че добрите нрави са част от елемента на една сделка при условие, че лицето не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и съответно еквивалентността на престацията?“. Позова се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Постановление № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г на ВКС., вторият – в противоречие с решение по гр.д. № 1792/2015 г. по описа на ВКС, решение № 309 по гр.д. № 1890/2010 г., решение № 249 по гр.д № 92/2009 г. на ВКС, решение по гр.д № 1383/2011 г. и решения на В., третият – в противоречие с решение № 2102/17.01.2013 г. по гр.д. № 2670/2001 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 505/02.09.2011 г. по гр.д. № 741/2010 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 48/17.02.2011 г. по гр.д. № 613/2010 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 367/13.07.2010 г. по гр.д № 869/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 1047/16.10.2008 г. по гр.д. № 4459/2007 г. на ВКС, II г.о., решение по гр.д. № 1383/2011 г. по описа на ВКС, а четвъртият – в противоречие с решение № 1444/04.11.1999 г по гр.д № 753/99 г., V г.о., решение № 160/14.03.2006 г. по гр.д № 325/2004 г., II г.о., решение № 597/28.05.2008 г. по гр.д. № 2365/2007 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 615/15.10.2010 г. по гр.д № 1208/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.
Ответниците по касация – Р. Д. Б. и М. Н. Б. не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена на 20.02.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване само частично. На основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК цената на искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот – в размер на данъчната му оценка. На л. 16 от гр.д. № 11774/2015 г. по описа на Районен съд- Варна е приложена данъчната оценка на процесния имот. С оглед направените уточнения на предявените искове с разпореждане № 43555/14.10.2015 г. първоинстанционният съд е приел, че цената на предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26 ЗЗД е в размер на 2871, 70 лв. С въззивното решение Окръжен съд – Варна е преквалифицирал претенциите относно спорното право, което не се отразява на приетия размер на цената им, включително и по аргумент от чл. 70, ал. 1 ГПК. Следователно по иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на висяща недействителност на договора за покупко-продажба на процесния имот от 25.02.2015 г. до размера на 2/6 ид.ч. и по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договора за покупко-продажба на процесния имот от 25.02.2015 г. до размера на 2/6 ид.ч. е изключен касационният контрол и решението по тези искове не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ Настоящият състав намира, че въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД вр. чл. 17 ЗЗД вр. чл. 30, ал. 1 ЗН подлежи на касационна проверка. Това е така, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК/в ред. преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./ на касационно обжалване, независимо от цената на иска, подлежат исковете за собственост и съединените с тях искове, които има обуславящо значение за иска за собственост. Доколкото е предявен иск за възстановяване на запазена част от наследство, а наследяването е придобивно основание на правото на собственост, то искът е за защита на вещно право и същият е обусловен от произнасянето по иска за валидността на сключената сделка за покупко – продажба. Следователно размера на цената му е без значение,поради което касационната жалба срещу въззивното решение в тази част е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
За да постанови обжалваното решение по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД вр. чл. 17 ЗЗД вр. чл. 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:
С договор за доброволна делба от 1993 г. съсобствеността между приобретателите на жилищна сграда, подобрения и стопански постройки, изградени върху държавно дворно място, съставляващо парцел от 800 кв.м., с № X.-470, кв. 42 по плана на [населено място], възникнала по силата на договор за покупко-продажба от 12.12.1975 г., е прекратена като В. Т. Б., П. Д. Б. и Р. Д. Б. са придобили в дял и изключителна собственост жилище № 4, находящо се на втори етаж, в източната част на жилищната сграда, с административен адрес в [населено място], [улица], ведно с прилежащите мазе и таван, както и гараж. С нотариално заверено пълномощно на подписа и съдържанието от 25.02.2015 г. В. Т. Б. е упълномощила Р. Д. Б. да продаде собствените ? 4/6 ид.ч. от горния имот, като сам определи условия и цена, включително като договаря и сам със себе си. Упълномощителката е положила пръстов отпечатък, а нотариус Р. К. е посочила, че същото е сторено поради намалено зрение и тремор на Б.. С договор за покупко-продажба, оформен в н.а. № 60, том I, рег.№ 2629/, дело № 52/2015 г. В. Т. Б. е продала, чрез пълномощника си Р. Д. Б., собствените си 4/6 ид.ч. от описания недвижим имот, ведно с мазе, таван и гараж, за сумата от 9 500 лв., като е отразено, че цената е платена напълно и в брой от купувача на продавача в деня на подписване на нотариалния акт, както и че в полза на продавача е запазено пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. На 18.05.2015 г. В. Т. Б. е починала и е оставила като свои законни наследници синовете си – П. Д. Б. и Р. Д. Б.. Окръжен съд- Варна е изследвал приложените писмени медицински документи, както и приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза и е установил, че психическото състояние на В. Б. не й е позволявало още в началото на 2014 г., когато ТЕЛК е установил симптоматика на съдова деменция, да има годна психическа воля да извършва правни сделки. Съдът е посочил конкретни данни от показанията на свидетелите М. М. Л., М. З. Г. и нот. Р. К.. Изложените фактически обстоятелства са обусловили правните му изводи. Приел е, че за уважаването на иска за относителна симулация в тежест на ищеца е да докаже съществуването на две сделки – привидната, за която трябва да докаже, че действителната воля на страните по договора не е такава, каквато е отразена в него, както и че с нея се прикрива договор за дарение, като действителната сделка следва да бъде разкрита чрез установяване действителните намерения на страните. Окръжен съд – Варна е счел, че не са събрани никакви доказателства, обуславящи извод за намерение на прехвърлителката да надари сина си – Р. Д. Б., което обусловило и извода за неоснователност на иска за възстановяване на запазена част от наследството.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в изпълнение на правомощията си за дискреция на постъпилите жалби касационната инстанция може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съпоставяйки съдържането на въпросите, формулирани в т. 1 и т. 3 на изложението настоящият състав намира, че същите се отнасят до основния проблем за правомощията на въззивния съд – да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции. Така уточнен въпросът отговаря на изискванията за общо основание,като е осъществено и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото е разрешен в противоречие с възприетото в посоченото от касатора ТР 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което не е загубило силата си предвид ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. Налице е и противоречие с трайната казуална практика на ВКС, известна на настоящия състав – решение № 59/14.04.2015 гр.д. № 4190/14, ВКС, IV г.о., решение №212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010, ВКС, II т.о., определение № 383/16.08.2016 по ч.т.д. № 1312/16, I т.о., решение № 114/15.05.2010 г. по гр.д. № 4232/08, IV г.о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/10, IV г.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/10, II т.о., решение № 36/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/13, II т.о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1640/14, IV г.о., решение № 126/09.05.2011 г. по гр.д. № 421/09, IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/10, IV г.о., решение № 237/24.06.2010 г. по гр.д. № 826/09, IVг.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/15, II т.о., решение № 392/10.01.20162 г. по гр.д. № 891/10, I г.о., решение № 22/29.06.2017 г. по гр.д. № 2113/16 г., I г.о. и др., в която трайно и безпротиворечиво се поддържа разбирането, че задължението на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Съобразно изложеното касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба против въззивно решение № 56/18.01.2017 г., постановено по в. гр. д. № 1552/ 2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта по иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на висяща недействителност на договора за покупко-продажба на процесния имот от 25.02.2015 г. до размера на 2/6 ид.ч. и по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договора за покупко-продажба на процесния имот от 25.02.2015 г. до размера на 2/6 ид.ч.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56/18.01.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1552 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Варна в частта по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД вр. чл. 17 ЗЗД вр. чл. 30, ал. 1 ЗН.
УКАЗВА на П. Д. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 107, 41 лева /сто и седем лева и четиридесет и една стотинки/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: